Законът за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, влезе в сила от началото на годината и българските фирми вече са задължени да имат създадени вътрешни правила. За това предупреди в ефира на Дарик Радио Калин Славов - изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. Сред фокусите в работата на правозащитната организация, която преди дни отбеляза 25 години от създаването си, са както преодоляването на корупционните практики у нас, така и бизнес интегритетът.
Що е то „бизнес интегритет“?
„Това е подход при структурирането на управлението, който може да бъде приложен, както в публичната, така и в частната сфера. Ако си представим един корумпиран чиновник, то от другата страна има някой, който го съблазнява. И този „съблазнител“ най-често е бизнесът. Това, за което ни говори бизнес интегритетът, е, че не би трябвало да се използват такива практики, които деформират управлението. Практики като предоставяне на подаръци, гостоприемство, спонсорство. Големите компании, говорейки за бизнес интегритет, са записали, че не се предоставят дарения на политически партии, не финансират политически кампании“.
В бизнеса изключително важни са вътрешните правила, по които се работи. В България вече съществуват стандарти, които определени отрасли възприемат и въвеждат. Съществуват и Международната организация за стандартизиране, Български държавен Стандарт. Има го и
Стандартът за управление на корупционния риск,
който е български държавен стандарт. Всички тези стандарти имат практическо измерение, припомня Калин Славов. В същото време общият бизнес климат в страната е такъв, че на етиката в бизнеса се гледа като на ненужна, а доброволните правила се смятат за пречка в работата или за неособено съществен атрибут на бизнес дейността.
Затова в Плана за възстановяване и развитие и в Споразумението на България с Европейската комисия има антикорупционни елементи, които трябва да се изпълняват, каза още изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
