Можеше да се предполага, че публиката на подобно събитие, и то – в четири дни от седмицата, ще бъде публика на посивелите глави, спомнили си за клуб „Поколения”, за съботните евъргрийни на „Втория” /етаж на Балкантурист/, на възпитаните в музикална естетика и вкус към свободата.
Оказа се, че ДНК-то на габровеца наистина е силно и че Дикси джазът е един от неговите белези. Основният принос на проекта за Седмица на джаза в Габрово е доказателствот, че вкусът към артистичната свбода е успешно предаден някак си и на по-младите /но не и подрастващите, за жалост/. И любовта към диксиленда живее в по-младите глави, а може би – и сърца.Тук, обаче има едно НО. Защото отсъствието на Суинг-дикси бенд Габрово от десетилетие и половина означава не само по-беден културен афиш. Означава постепенно изтъняване на нишката, която свързва малцината ценители с широката публика, бъдещите музиканти – с техните сцени и като цяло – новите поколения с богатството на музикалното наследство.
Цялото това разнообразие само по себе си е амбициозна програма. Но стойността й се измерва не с широтата на културните интерпретации, а с качественото ниво, постигнато във всяко от проведените събития, с всички участници, с начина на реализация. И най-важното – с въздействието върху публиката. Swing Dixie Week изведе на улицата и събра в емблематичния за града квартал „6-ти участък“ и на градския площад стотици, а може би и над хиляда зрители и участници. Сред тях не толкова посивели глави, колкото зрели хора в сериозна възраст, с изградени вкусове и предпочитания, млади родители и почти деца, чиито слушалки обичайно дънят в ушите им съвсем различни музикални рефрени... Най-щастливи бяха децата с техните импровизирани танци. Само заради тях си заслужаваше. И само заради тях музикалната култура на габровци се нуждае от ревизия и своеобразен жанров рестарт.
Всякакви масови събития в града и край него най-често преминават в такт седем осми. Чудесно е да гледаш млад хора, усвоили сложните стъпки на народния танц в толкова модерните напоследък клубове. Би ли било възможно успоредно с тях да се появят школи, или класове за суинг танци? Твърде утопично за Габрово, като се има предвид, че тук няма джаз формация, пленена от горещите ритми. И е тврде съмнително да се появят млади музиканти, които да се посветят на джаза в града на Рачо Ковача. Макар в миналото да ги е имало. Музикална среда и публика се създава с последователна работа, която тук и сега се опитваме да възраждаме, вместо да продължаваме.
Въпрос на личен ентусиазъм е селекцията на д-р Павлина Хинкова, която успя да привлече в афиша на този първи международен Суинг Дикси Фестивал имена като Ray Gelato - един от най-ярките представители на класическия шоуменски джаз; Swing’it Dixieband - една от най-атрактивните джаз формации в Норвегия и Европа, Stigma Swing Dixie Band от Гърция – приятелски бенд на габровския джаз и лично на Манол Цоков.
Една от целите на проекта на читалище „Будителите”, спечелил финансовата подкрепа на Община Габрово чрез Прогрма „Култура”, е да се възроди традицията на дикси джаза в Габрово в името на културната идентичност на града и репутацията му на културен център. Мащабното четиридневно събитие в дните от 25 до 28 август я постигна безапелационно.
Не само изненадващо многочислената местна публика чрез пряко участие, но и музикалната общественост, която битува на надрегионално ниво, се потопи в изживяването, наречено суинг дикси джаз. Макар и за няколко дни обликът на града се промени и той изглеждаше много по-млад, много по-жив и многолюден. Сърцето на Габрово се изпълни с настроение – заразяващо, сгряващо, обещаващо..... От тук и напред във времето това обещание е и намерение. Фестивалът се вписва пряко в дългосрочната културна визия на Габрово, свързана с кандидатурата му за Европейска столица на културата през 2032 г. и той трябва да продължи. Дали с ежегодни издания, или като биенале, е въпрос на анализ. Включително финансов.
Финансирането на инициативата с публични средства чрез Програма „Култура” /на горната граница на разрешеното за един проект/, се оказа по-малко от половината, необходимо за изпълнение на всички предвидени дейности, които гарантират пълнота, ефективност и смисъл на начинанието. Това доказва, че лимитите на местната културна инициатива са твърде ограничаващи и габровската община, като най-голям меценат на културни събития в общността, няма капацитета да ги надхвърли – нито финансово, нито творчески, нито органзационно. А събитието Swing Dixie Week излезе извън обичайните мащаби. Духът на ранноамериканският стил се настани в тесните улички на Шести участък и показа, че културната приемственост е по-жилава от очакваното и съществува възможност за идването на нови поколения музиканти и нова публика, възпитана в духа на дикси джаза - символ на артистична свобода и новаторство. Последното може да звучи малко идилично, но....!? Нима през 1965 г., когато в Габрово се създава първият следвоенен джаз клуб в България, нещата са изглеждали по различен начин? Това е изключително смело за времето си начинание, предвид политическата и културна обстановка. Основател на клуба е Манол Цоков, „визионер, който не просто въвежда джаза в града, а го превръща в духовна и музикална среда на живот, трайно го вписва в хумористичния и карнавален дух на града”.
Манол Цоков залага на дикси джаза като първа стъпка в обучението на младите музиканти – защото е мелодичен, достъпен, но и учи на импровизация, взаимност и преданост към общите интереси и стремежи. И понеже няма нужда да откриваме топлата вода, от съвременна гледна точка изборът на суинг диксиленда като основа на фестивала, е възможно най-вярното решение. Джаз фестивалите, особено тези с международно участие, привличат туристи и специализирана публика, почитатели на изкуството. В този смисъл инициативата на НЧ „Будителите 2017” открива нов потенциал за града, като привлича нехарактерен до този момент туристически ресурс. Няма данни за ефекта от отминалото събитие - доколко то привлича нови туристи, или ги връща в Габрово, но по принцип икономическият му ефект трябва да е положителен за общността. По своя характер Swing Dixie Week e също така платформа за международно културно сътрудничество и свърза Габрово с европейската и световната културна сцена.
И тук – втората голяма изненада на събитието. Тя се изразява в мощната дарителска и доброволческа подкрепа на бизнеса и гражданите. Почти 40 фирми и физически лица дариха средства за целите на фестивала, дариха труд, материали и машиночасове в обем, който надхвърли един път и половина привлечените по Програма „Култура” средства. Обективността изисква да признаем, че без този първначално осигурен от Община Габрово „трамплин”, начинанието просто нямаше да се състои. Десетки помагаха с всевъзможни жестове – от раздаването на флаери и минерална вода до построяването на нова сцена и осветление в двора на читалището. Участваха младежи, пенсионери, бизнесмени, дребни предприемачи, корпоративни дарители. За да покажат, че е възможно. Че има как енергията да се насочи в една посока, личните вкусове и предпочитания да останат в сянка и че българнът, в частност габрвецът, не се е отчуждил от общото дело. Този пример открехва вратата на меценатството в облстта на културата, от което толкова имаме нужда.
https://www.facebook.com/reel/1373340264792634
С няколко думи и вместо обобщение накрая:
* Международният джаз фестивал на Габрово бе възстановен, като седмица на джаза с името „Swing Dixie Week “.
*Габрово, като пионер в българския джаз, се завърна на световната джаз карта със събитие, кото надгради и обогати една застрашена от изчезване традиция.
*Създаден бе нов културен продукт, който стъпва на музиката като универсален език на междукултурния диалог и който може да се развива дългосрочно, като носи икономически и духовни ползи за общността.
*Габрово направи още една крачка за утвърждаването на града като музикална, културна и туристическа дестинация в национален и международен мащаб. Осъщественf бе международно културно сътрудничество.
*Към музиката, традициите и културата на Габрово и света бе приобщена млада публика. Програмата се реализира и чрез образователни форми, като същевременно подкрепи млади творци.
*Фестивалът e пример за културна децентрализация и потвърждава, че мащабни и стойностни културни фестивали са възможни извън столицата.
*Събитието провокира и насърчи дарителството, доброволчеството и предприемчивостта на местните жители, открехна вратата за меценатството.
*Подпомогна културното развитие на града като кандидат за Европейска столица на културата.
