С личния избор или с родова съдба е свързано желанието на българските емигранти да създадат дом на чужда земя и да отглеждат децата си, извън родината?
Това е само една от темите, които родовият терапевт Аида Марковска* ще представи по време на първата си среща с българските емигранти в САЩ - "Живот зад граница". Събитието се организира абсолютно безплатно от екипа на Български културен център "Магура"** в Чикаго (Илинойс, САЩ), потвърди пред Дарик радио един от основателите и директор на центъра Надя Желязкова. Самата тя е от Стара Загора, но от 30 години живее и работи в САЩ.
Всички сънародници в Америка, могат да се включат на 28 септември от 11.00 ч. (местно време в Чикаго) или от България в 19:00 ч.. Беседата ще се проведе онлайн в платформата ZOOM, като единственото изискване е за предварителна регистрарация на https://magurabcs.com/registration
Всеки от нас принадлежи на рода си, на предците си, на корена си. За всеки човек няма сила, по-голяма и по-мощна от родовата. Според Аида Марковска, тя е тази, която ни дава възможност да осъществим мечтите си. Затова е добре да помним произхода си и народните традиции, защото те са важни за успеха в живота ни. Дългогодишните изследвания на родовия терапевт доказват, че всеки род е морфично и морфогенетично поле, жива структура с памет, организация, енергия и мощ. То се управлява от природни родови закони и за всеки народ има характерна специфика. Връзката ни с него е важна, както за собствената ни жизнена сила, така и за децата ни.
Всеки от нас принадлежи само на една родова линия, която определя и мисията ни в живота, в пределите на родината или извън тях.
AI picture
Българските емигранти в САЩ се разделят на две основни групи. Много от тях не мислят за връщане в България, чувстват сигурен живота си на американска земя, трудът им се заплаща достойно, имат заслужено уважение и признание, което за много учени и специалисти липсва в България. Страната на големите възможности обаче никога няма да се превърне в роден дом за онези, които живеят с носталгия по родните си места и близките, останали в България. Големите и просторни къщи, колите, парите и цялото удобство на живота в САЩ, не са достатъчно примамливи, за да ги накарат да останат завинаги на чужда земя.
Защо е така и какви са скритите (или не) кодове на българския род и народ, каква е мисията на българските емигранти и може ли да узнаем повече за предците си?
Отговорите на тези и още много въпроси, които касаят живота ни извън родината, всеки емигрант може да открие за себе си по време на срещата с Аида Марковска.
* Аида Марковска завършва математическата гимназия в Пловдив, след което продължава висшето си образование в Софийския университет, в математическия факултет. По-късно записва "Дипломация", учи и психобиология. По време на промените решава да замине в чужбина и там да работи и да възпитава дъщеря си.
Не успява, защото се оказва, че носталгията при нея е много силна. Връща се в Пловдив, където започва да работи в областта на информационните технологии. Едно нейно заболяване я кара да търси алтернативни методи на лечение. Така започва да изследва рода си назад в годините и да открива влиянието на събития, случки, емоционални травми, взаимоотношения върху съвременниците.
Родовият терапевт Аида Марковска се занимава с проучване на българските родове от 2012 год. и има над 3500 изследвания. Към момента е един от най-известните и търсени лектори за събития и тематични семинари у нас и сред българските диаспори в чужбина. Участва в редица телевизионни предавания, води и авторско радиопредаване. Повече за нея ще намерите на сайта www.aida.bg
** Българският културен център "Магура" отбелязва 10 години от своето създаване. Сред основателите и негов директор сега е Надя Желязкова. В центъра има библиотека, зала за културни събития, творчески работилници, танци и др. В момента в културния център се помещава и училище "Джон Атанасов", в което учат деца от 1 до 8 клас. Културният център се развива единствено и само със средства на българските емигранти, повечето от които живеят в САЩ от десетилетия. Месечните разходи за съществуването му са няколко хиляди долара, но въпреки това екипът успява да се справя с предизвикателството и организира непрекъснато изложби, концерти, базар на книгата, срещи с писатели, кино вечери с български филми, чествания и много други събития.
До момента културният център не е получавал държавна подкрепа (финансова, организационна или логистична), но през годините е посещаван от министри на културата, както и от Президента на България.
"На българите в Америка ни е дадено достатъчно и е време ние да започнем да даваме. Като виждаме какво се случва в България, ни е неудобно да кандидатстваме по различни програми за финансиране. Ще правим, каквото можем, докато можем", казва Надя Желязкова.