Имам ужасно много приятели атеисти, технократи, агностици и откровени неверници. Спорил съм с тях много пъти на теми „вяра“, „религия“, „култ“ и „световна конспирация“. До днес сме си приятели, но в повечето случаи съм оставал с леко неприятното чувство, че са били прави. Вече съм почти сигурен. Почти.

В такова време на повсеместна истерия, когато светът в познатия ни вид и начин на живот се срутва пред очите ни и всеки ден е важно да не се заразят повече хора, мисля че разумът е напуснал важни личности, на които по-малко или повече българи все пак вярват. Те са (уж) духовните водачи на православните християни у нас.

От първоначалното им нахакано „Човек може да се зарази в църквата само ако вярата му е слаба“ до убеденото министър-председателско „Ние в Господните работи не се месим“ не ми става по-спокойно и не чувствам, че като обикновен гражданин те ще запазят живота и работата ми. А (уж) трябва да се уповавам на тях.

Чудя се колко и на кого може да вярваш, че ако се струпаш стадно на площадката пред църквата, плюеш, кихаш и кашляш на другите около теб, всички видят колко много си искрено вярващ (изключително и само на Цветница, Великден и Коледа), всички ти се възхитят и си вземеш две клончета върбичка, ще спасиш горепосоченото.

Не зная дали „гърците са по-православни от нас“, както каза силно набожният ни премиер, правещ кръстен знак във формата на „поп размахва кадилница“ и наричащ Господ „началника“, но съм сигурен, че в южната ни съседна страна ще се заразят доста по-малко миряни. Защото там православната църква затвори храмовете за Великденските празници.

Мисля и нещо друго. Защо Българската Православна Църква, с всичките й активи на разположение (огромни са, вярвайте ми), всичките й митрополити, умни съветници, вярващи во Христа глави, десетки секретари, и съветници не се сети да направи нещо, което показа папа Франциск, молейки се сам, под дъжда на площад „Свети Петър“ в Рим? Доказано е, че това повдигна духа на заточените по домовете. Стоят си там.

Колко телевизионни и онлайн молитви от духовните водачи на нацията видяхте? Толкова ли е трудно някой от горепосочените да се сети да сложи една камера пред патриарха или митрополитите, пред която те по човешки и разбираемо да кажат: „Възлюбени в Бога братя и сестри! Времената са трудни, изпитание е да останем вкъщи, но го направете! Стойте у вас!“

Ако следвам идеята на горепосочените ми приятели атеисти, технократи, агностици и откровени неверници, че идеята на БПЦ е да спечели повечко от продажбата на свещи (отдавна най-тъничката не е 10, а 20 стотинки), вярата ми отива на кино. „От 6 до 5 с трамваен билет“, както беше тарикатският лаф по времето на соца, когато бях дете. Сложно време е. И се предполага че (уж) духовните водачи имат най-сериозната роля.

Но е очевидно, че те са си самодостатъчни. Самоизолирани, Техни Светини, ще оцелеят. И след извънредното положение ще спохождат откриването на търговски обекти, на които ще ръсят с китка и благослов. Ако след всичко това някой изобщо се напъне да открива търговски обекти. И защо беше цялата лудост с извънредното положение досега?

Празници по време на чума.