В разгорещената политическа обстановка, в която се намираме, наред с въпроса за кого ще дадем гласа си, изниква и друг – как ще го направим. Управляващото мнозинство обаче прави всичко възможно да не отговори.

То спорно прекрои Изборния кодекс на коляно по време на извънредно заседание на правната комисия, продължило над 13 часа. Така вече приетите промени трябваше да бъдат гласувани в пленарна зала на следващия ден. До това обаче не се стигна, след като и на 22, и на 23 януари управляващите в оставка не успяха да осигурят кворум.

Подобен ход поражда логичния въпрос – защо. Защо след като си бързал да прокараш измененията още в същия ден и си заседавал до 4:15 ч. след полунощ, след това сам саботираш действията си? Издърпа ли Борисов депутатите си, уплашен от евентуална бурна обществена реакция? Или вътрешнопартийните разногласия в БСП са разковничето в случая?

Кой не присъства?

Бойко Борисов и Делян Пеевски бяха сред липсващите имена на 23 януари. Лидерите на двете основополагащи партии в кратко просъществувалия коалиционен кабинет. Хората, чиято воля единодушно изпълняват всички техни народни представители, не бяха в НС, поне да прекарат поправките си. За сметка на това всички останали депутати от ДПС-Ново начало бяха строени в залата, редом до приближените си от ИТН – единствената партия в пълен състав.

От ГЕРБ липсваха 5 души и 61 присъстваха, докато част от членовете на БСП умишлено не се регистрираха. По повод бойкота на част от групата им още в четвъртък Наталия Киселова каза, че имало решение "по Изборния кодекс да се гласува по съвест". Интересен аспект бе, че на заседанието в четвъртък (22 януари) се регистрираха най-много 8 души, а само ден по-късно мнението на трима се промени и вече бяха 11.

Така само 2 гласа не достигнаха, за да може работата на Народното събрание да продължи, а цялата ситуация остави неясно чувство дали направените в последния момент поправки са желани от всеки член на управляващото мнозинство.

БСП е раздвоена?

Най-значително бе отсъствието на близо половината от депутатите от левицата. Наталия Киселова отрече да е било оказвано влияние върху членовете на партията. БСП неколкократно сподели желанието си приемането на всякакви промени в Изборния кодекс да се случи в началото на 2027 г., а Киселова намекна, че очаква предложението на столетницата да бъде подкрепено от ГЕРБ.

Очевидно „гласуването по съвест“ дава силно поляризирани резултати в членовете на партията и до края на последното заседание в петък единодушно решение не се намери.

Търси се виновник

ИТН излезе с остра критика към опозицията и обвини нея в проточилото се над половин денонощие заседание в правната комисия. Тошко Йорданов упрекна ПП-ДБ заявявайки, че не си държат на думата, но не спомена нищо за коалиционните си партньори, заради които всъщност нямаше заседание.

От думите на Александър Рашев от парламентарната група на ИТН, обвиняващ опозицията в процедурни хватки 13-часовата комисия, така и не стана ясно защо беше необходимо промените да бъдат форсирани. Можеше просто да бъдат обсъдени всички детайли и то далеч по-обстойно на последвали заседания, но това щеше да забави драстично и влизането им в зала.

Процедурни хватки всъщност видяхме още в четвъртък, когато бе поискано преброяване в парламента преди гласуване на въпросните изменения в Изборния кодекс. Тогава зам.-председателят на НС от ГЕРБ Костадин Ангелов удължи необичайно много проверката, а след като бе подканен звучно от опозицията (чрез тропане по масата и скандиране „времето“) да обяви резултатите, той даде 10 минути почивка. Тя прерастна в час и половина пауза, която по правилник е невъзможна.

В чл. 46 ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично е посочено, че „в случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.“

Заседанието не само бе продължено, но нужният брой депутати отново не беше налице. След проваленото пленарно заседание и в петък, обсъждането на текстовете бе оставено за 28 януари, когато е и следващото редовно такова. Въпросът за броя на депутатите и как ще гласуват те все така стои.

Непрозрачният и трескав опит да се прокарат промените, липсата на всякаква аргументация от страна на народните представители, подкрепящи идеята, както и невъзможността на властта да осигури кворум, за да приеме собствената си идея води до силни съмнения в цялостния процес.

Как ще гласуваме?

Изборите се приближават с бързи темпове, а ние все още изглеждаме далеч от окончателно решение по какъв начин ще даваме своя глас. Опозицията твърди, че времето е напълно недостатъчно, за да се въведе използването на сканиращи устройства, преброяващи автоматично вота. С това те обясняват защо преди година са внесли подобно предложение, а сега стоят твърдо против него.

ПП-ДБ предупредиха, че е възможно дебатите в зала да доведат до краен резултат, в който единствен възможен метод за гласуване е хартиената бюлетина. Това, според тях, би могло да се случи под предтекст, че именно периодът за въвеждане и тестване на сканиращите машини се е оказал твърде къс.

Шефът на „Сиела Норма“ заяви пред Дарик, че „не можем да доставим 15 000 машини. Не вярвам някой да успее да го направи, ако сега му се даде поръчката. Нужни са поне 14 500 машини, за това са нужни поне 4–5 месеца.“

Приемането на тези изменения на толкова късен етап носи редица рискове, свързани с нормалното и честно провеждане на изборния процес. Не за пръв път обаче ставаме свидетели на ключови решения, взети с минимално обсъждане. Такова беше и 30-секундното заседание за особения управител на „Лукойл“, както и бюджетната комисия, която приемаше абсурдна план-сметка в почивката на пленарно заседание.

Тепърва ще стане ясно дали текстовете ще бъдат допълнително променяни в процеса на обсъждане в НС. Ще стане ясно и дали обществото ще е съгласно с взетите решения или стотиците хиляди по площадите отново ще трябва да осъществят доказано ефективния си „парламентарен контрол“.