Велинград ще се поклони пред паметта на своя патрон - Вела Пеева, днес, когато се навършват 79 години от нейната гибел през 1944 година. Възпоменателното поклонение ще започне от 11:00 часа пред мемориала на героинята от антифашистките борби в квартал “Лъджене“, след което ще бъде отслужена панихида в памет на младата партизанка, загинала едва на 22 години. Честванията ще продължат с изпълнение на стихове от възпитаници на Иновативно средно училище "Св. св. Кирил и Методий" и изпълнения на групата за стари градски песни “Вела“ при Народно читалище “Васил Левски-1904“. Програмата ще завърши с минута мълчание и тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя.

Вела Пеева си отива само на 22 години, но е символ на вечния стремеж за свобода и съвършенство, изгоряла в пламенния си устрем да увлече след себе си хората в невъзможни за времето си каузи.

Като ученичка в Пазарджишката девическа гимназия се увлича по антифашистката идея и се включва в редиците на Работническия младежки съюз (РМС) и Есперантското дружество. През 1941 година, вече като студентка в София, участва в студентската демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 г., прераснала в сблъсъци на с полицията и антикомунисти. По-късно става сътрудник на Централната военна комисия при Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти), като поддържа връзката на централата с окръжните комитети в  Пазарджишко.

През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (сестра ѝ Гера, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“.

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към  и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера на партизанския отряд. 

На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. 

Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. 

Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. 

На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева и я доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.