Черно море взе трите точки срещу Левски на „Ивайло“, а Спартак Варна бе близо до това да изненада Лудогорец, като и в двата мача ясно прозираше треньорския почерк на Илиан Илиев и Димитър Димитров-Херо.

Какъвто и да е бил теренът на „Ивайло“ – замръзнал, твърд и хлъзгав, отборът на Илиан Илиев беше подготвен. Имаше ясна рецепта как да бъде проведен мача, към която „моряците“  стриктно и търпеливо се придържаха. Треньорът явно беше избрал най-подходящите изпълнители, щом като те прибраха трите точки във Варна. Сред тях бяха шестима, минали през школата на клуба. Да, теренът беше тежък, но тежък и за „моряците“. Така е, защото този тим на Черно море е различен от онзи, за когото преди години се твърдеше, че бил само биткаджийски и основно рушал играта на съперника. С акостирането на Илиан Илиев на „Тича“, Черно море се превърна в тим, който излиза и се надиграва. Разполага с достатъчно креативни играчи, с които да си осигурява нужния комфорт в средата на терена и в немалко случаи да надиграва съперника. Ето защо теренът не беше ОК и за „Морето“. Факт. Това, че в мача на „Ивайло“ варненци играха по-прибрано и не тръгнаха да се надиграват с Левски, явно беше съобразено с тежкия терен. И това го има в играта – да извлечеш максимума дори и от метеорологичната обстановка. Просто Илиан Илиев сложи тежкия си печат в мача и си свърши перфектно работата.

Това направи и Димитър Димитров-Херо със Спартак Вн срещу Лудогорец, въпреки загубата. Във Варна теренът беше по-приемлив и предполагаше по-приятен за окото футбол. Напук на всички първоначални очаквания, че изцяло обновеният тим на „соколите“ ще се изтегли в глуха защита и ще разчита на контри и на дългите изритани топки от есента, шампионите бяха изненадани с коренно различна стратегия от страна на Херо. С отбор на един месец Спартак излезе да се надиграва със звездната селекция на разградчани. Показа смелост, комбинативна игра, създаде достатъчно голови положения и не беше толкова далеч от това да вземе точка от този мач.  И тук се видя ясно треньорският почерк. От една страна – добро анализиране на играта на шампионите и от друга – нюх към привличане на точните свободни агенти, които максимално бързо да се впишат в отбора и за отрицателно време да загатнат за почерк и стил. А това хич не е лесна задача.

И Илиан Илиев, и Димитър Димитров – Херо със сигурност не са „долюбвани“ от мнозина, но това е харизмата на можещите и успелите треньори. По-важното е как те се чувстват в настоящите си клубове с работата, която вършат.

За „моряците“ Илиан Илиев е така чаканият треньор, който най-после да погледне към школата на клуба и да даде шанс на местните кадри. Останалите обещаваха за това, но почти не посягаха  към ДЮШ. Той дойде и без много да говори просто го направи. Резултатите са налице. За треньорските му умения е излишно да се говори. Най-точно го определиха феновете, след като му пришиха степен „Професора“.

За „соколите“ Димитър Димитров – Херо тепърва ще се доказва, но загатна още с първия си мач, че отписаният от мнозина Спартак хич няма да е боксова круша. Да, за разлика от Илиан, той не погледна към школата, а към играчи отвън, но в случая целта оправдава средствата. Херо търси опита и разчита на усета си на пазара, за да сглоби отбор, който по най-бързия начин да се адаптира и да заработи като смазана машина, за да оцелее в елита. Чака го тежък маратон и успее ли да спаси „соколите“, за феновете Херо ще стане The Hero. Още повече, че още след първия мач се чуха скандирания на неговото име.

Футболна Варна печели много с треньори като Илиан и Херо. С тяхното присъствие има предпоставки да се гледа повече към футбола в морския град и да се говори повече за Черно море и Спартак.