Най-добрият ход на ръководството на Спартак Варна това лято бе привличането на Александър Томаш за треньор заедно с екипа му - Константин Мирчев, Христо Колев - Бащата и Тодор Кючуков. Няма спор, че Томаш е един от най-талантливите и можещи треньори от по-младото поколение такива. Изборът на собственика Павлин Николов, точно на него за треньор, вдигна много очакванията на привържениците на Спартак Вн за нещо по-различно откъм представяне на "соколите" през този сезон в най-високото ниво на футбола ни, защото където и да е работил Томаш, винаги е правил впечатление с отдадеността към това, което върши и с амбициите, които има. Но за да разкриеш и приложиш вижданията си, трябва да имаш отбор. Един отбор футболисти на Спартак Вн вече не е част от клуба, тъй като се стигна до раздяла с тях, а други като Дани Начев и Джейми Мпие бяха сполетяни от тежки контузии. На фона на всичко това някак необяснимо прозвуча раздялата с опитния Румен Руменов, който вече е част от Добруджа. Защо договорът му не бе подновен зимата, ако са смятали да разчитат на него, за да не бъде изпуснат по този начин с лека ръка по време на подготовката? Сега вече изборът на Томаш за състав стана значително ограничен. Да, бяха привлечени четирима нови - Мартин Величков, Антонио Вутов, Франьо Пърце и Радослав Димитров, но това е твърде малко. При раздяла с един отбор играчи, редно е да вземеш още толкова и повечето от тях опитни, за да си конкурентно способен в Първа лига, където орбитата е друга. Ситуацията сега наподобява много на тази при последния престой на отбора в елита, когато пак се започна от нулата с градене на изцяло нов отбор. Вярно е, че и собственикът, и треньорът загатнаха в интервюта как играчи, които са в полезрението на Спартак, "извиват ръце" за по-сериозни възнаграждения и това бави селекцията, но е вярно и друго - Няма време. В края на месеца стартира сезонът. В Спартак явно се ориентират основно към чуждестранни попълнения и това са футболисти, които са играли често и са били титуляри в клубовете си. Този селекционен ход е похвален - да търсиш хора с достатъчно игрови минути в предишните си отбори, защото няма да им липсва практика и малко, или много, ще са доказани играчи. Но това ги прави търсени и от други отбори, и да ги убедиш за седмица да кажат "да" не е лесно. Точно това бави явно селекцията. Така, един Алдаир, който премина в Левски, беше трансферна цел на Спартак, но не се получи. Вероятно има и други такива. Това идва да покаже, че възнагражденията, които се предлагат в новия член на Първа лига, не са за пренебрегване, така че те не са причина за бавенето на трансферите. След контузията на Начев и раздялата с Руменов, Томаш има спешна нужда от градивни халфове, а те заедно с евентуален нападател, са най-скъпите откъм изисквания играчи на пазара. Най-логичното е треньорът да настоява да вземе качество на тези постове. Истината е, че селекцията закъснява и то много. Затова не бива да има критики към Спартак, че е изиграл само една контрола до момента, докато другите отбори навъртяха по 3-4. Какъв е смисълът от контрола, като се чакат още играчи, които няма да бъдат пълнеж, а ще изнасят сезона на гърба си!? Нали те трябва да са тук, за да може Томаш вече да има ясна представа от играчите, на които ще разчита и във въпросните проверки да обиграва и адаптира точно тях към футболната философия, която той иска да наложи!
Успокоителното пред Спартак Вн, да запази мястото си в елита е, че имат треньор, както и фактът, че и другите отбори с подобни цели също не са "цъфнали и вързали" откъм селекция. Част от футболистите, които "соколите" са набелязали и са получили оферти, така или иначе ще дойдат, лошо е, че както често се случва, ще го направят в последния момент, защото са във фаза изчакване. Спартак чака тях, а те чакат дали няма да се появи нещо по-изгодно. Накрая ще завалят 7-8 "Добре дошъл" в официалния сайт на "соколите" само в рамките на няколко дни и цялата отговорност ще се стовари върху треньора и екипа му, как да ги сработи и нареди за отрицателно време. Колкото и Томаш да живее с футбола, той не е факир. Ето защо стартът на сезона се очертава труден и ще изисква търпение, както от ръководството, така и от страна на привържениците. Трябва и ясна стратегия съчетана с целите, които ще гони Спартак Вн в елита сега,след година, или 2. И на тях да бъде подчинена, както трансферната политика, така и по-дозираното или по-настоятелно налагане на момчета от школата.
