С указ №11/25.01.2025 г. на президента Румен Радев, на Безименния връх в Рила планина се дава името Людмил Янков – в памет на покойният български алпинист и герой от експедицията „Еверест ’84“, почетен гражданин на Кюстендил, поет и най-вече Човек с голяма Ч!!

Върхът е на надморска височина 2792 метра и е с координати: географска ширина 42.184514º и географска дължина 23.581545. Намира се на билото – между връх Мусала и връх Алеко, и е познат в туристическите среди като Безименния. Върхът е част от емблематичния „Мусаленски траверс“ и е четвъртият по височина в Рила планина.

Людмил Янков загива на 35 г., на 17 април 1988 г., под връх Камилата в Рила, заедно с още един алпинист от Кюстендил – Стоян Наков.

Инициативата за това „Безименният връх“ да получи името „Людмил Янков“ е подета от комитет в състав: Зорница Шепкова, Мариана Енева, Антония Димитрова, Калин Иванов и Петър Стоянов.

Инициативният комитет се обърна към Туристическо дружество „Осогово“, гр. Кюстендил с молба за подкрепа.

Получихме подкрепителни писма от Областния управител, Кмета на Община Кюстендил и председателя на ТД „Осогово“ – Христо Абаджиев, както и от всички туристически дружество в страната за подписка и петиция. Комисията е подала необходимата документация към Президентството и подопечната му Комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места. Комитета е изпратило официално писмо до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо, че на територията на Република България няма друг връх с името „Людмил Янков“, както и писмо до Началника на военно-географската служба, потвърждаващо, че в държавните топографски карти на Република България липсва наименование на избрания Рилски връх.

Людмил Янков е един от истинските достойни българи, раждали се в страната ни – алпинист, поет и изключителен човек!
Нека с този връх с името „Людмил Янков – Людмата“ да запазим спомена и поколенията да почитат паметта му.

“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
човеците плащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен …”

Людмил Янков, „Гранитна вода“* * * * *

И сякаш пророчески, ден преди да загине там, под Рилския връх Камилата, Людмил пише:

„Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени… Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина… Оставах гол, сам и далечен…“