Душата като градина, за която трябва да полагаме грижи и да почистваме от плевелите, които задушават красивите насаждения, радостта и качеството на живота, е темата, която пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“ поставя и в това предаване на рубриката „Думи на надежда“. След като обект на внимание бяха гордостта, високомерието и огорчението, сега той акцентира върху завистта.
Но, какво е завистта?
„Философът Барух Спиноза я определя като недоволство от чуждото щастие. Ако мислим в тази посока и се огледаме, неизменно ще открием, че някои имат повече от нас - по-умни са или по-успели, че получават по-голямо признание или внимание. Това сравнение има риск да породи в душите ни завист. Тя обаче се превръща в бодлив трън, който може да ограби мира и радостта ни“, коментира пастор Тончев и дава пример със стих от книгата „Притчи“:
„Гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта“.
„Наскоро бяхме свидетели на опустошителни наводнения и можем да си представим чрез картина, какво прави гневът. Представете си стихията на завистта сравнение с него. Но тези думи от Божието слово ни насочват към това, че завистта може да се породи във всяко едно сърце и ако я оставим, тя може да израсте като плевел. Мъдрият Соломон казва за нея, че тя разлага костите. Тоест руши човекът, който я изпитва“, допълва още той.
По думите на пастор Тончев, има здравословно желание, когато човек види чуждия успех и се мотивира да постигне повече, но балансът е свързан с това, което задържаме в сърцата и умовете си. С цитат "Притчи" 24 глава от Библията, той насочва и към Божията воля за човека.
„Не се дразни, поради злодейците. Нито завиждай на нечестивите. Защото злите не ще имат бъдеще. Светилникът на нечестивите ще изгасне“.
„Има и такива случаи, но има и такива, в които човек е станал успешен с труда и дарбите си. И въпросът е да погледнем към нас, дали използваме и се радваме на дарбите, които са ни дадени. Всеки човек има някакъв дар от Бога, различен от този на друг човек и трябва да се наслаждаваме на това, което ние имаме, вместо да гледаме към другите. Защото завистта разрушава взаимоотношенията. Апостол Яков, казва, че там където има завист и карамолничество, там има хаос и всякакво зло", споделя пасторът.
Антидот за завистта е благодарността
Според него, важно условие за почистване на градината ни от тръните на завистта е благодарността. "Всеки има за какво да бъде благодарен в живота си и е хубаво да насочваме погледа си към тези неща, за които можем да благодарин. Да съзнаваме богатствата, грижата и любовта, дадени ни от Бога и да бъдем благодарни“, призова пастор Живко Тончев.
Цялата тема, чуйте в звуковия файл: