Тома Неверни е един от дванадесетте ученика на Господ Исус Христос. Според евангелията, той е сред тези, които в първата неделя след възкресението не е бил заедно с останалите, когато Господ им се явява. Тома не само се съмнява, че Той е жив, но и заявява:

„Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И след осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали. А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име“. /Евангелие от Йоан 20: 25 – 26/

На какво ни учи този епизод от живота на апостол Тома днес и справедливо ли е наречен Неверни, избра за тема на своята рубрика „Думи на надежда“ пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“.

Той обръща внимание на факта, че прозвището Неверни не би могло да се отнася само за Тома, предвид че другите ученици, когато научават от жените, отишли на гроба, че Исус е възкръснал също не са повярвали. „В Писанията даже се споменава, че на учениците това са се сторили празни приказки“, припомня проповедникът.

По думите му, важен момент от историята е, че Тома не е бил заедно с останалите ученици при явяването на възкръсналия Исус. „Думата църква няма смисъла на сграда, според Библията. Тя идва от гръцката дума еклисия и означава събрание. Събирането на хората, които вярват в Христос и са обединени заедно от тази вярва е в основата. Това т.нар. Божието семейство. В евангелията се споменава, че Тома не е бил в събранието и затова не е видял Господа. В живота на вярващия, общуването им е много важно, защото това ги изгражда. Вятърът може да прекърши една фиданка, но не може да прекърши цяла гора. Хищниците, когато подгонят стадо, нападат животното, което се е отделило и не е с останалите. По същия начин е важно да сме част от общността, наречена църква. Това не е гаранция, че в нея ще намерим идеални хора, но че можем да се изграждаме взаимно, чрез Божието слово и да се подкрепяме за да растем във вярата. Пример за това са и самите ученици на Исус – Петър е бил импулсивен и бърз да говори преди да помисли Симон Зилот е бил бунтовник, Матей бирник, Йоан и Андрей са били наречени Синове на гърма и т.н. Нормално е хората да са различни и да имат различни мнения. Обединяващото и променящото хората в църквата е Господ Исус Христос“, споделя пастор Тончев.  

На въпросите идват ли моменти на съмнения във вярата, какво правим в трудните обстоятелства и слуша ли Господ думите ни, чуйте отговорите от пастор Живко Тончев в звуковия файл: