„В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

И двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби“ Евангелие от Лука 1:5

Избрах в навечерието на рождествените празници да насоча вниманието към една важна личност, за която се споменава в Свещените писания. Но в този стих има и нещо друго, показва ни какво цени Бог. Обикновено ние ценим ума, богатството, красотата, общественото положение, но тук виждаме, как ги определя Божието слово – като праведни и непорочни. И тук има един урок – не да търсим, какво е бляскаво в човешките очи, а какво е дълбоко в сърцето, както на други места в Библията се казва, че хората гледат на лице, но Бог гледа на сърце“. Така пастор Живко Тончев обяви темата в седмичната си рубрика по Дарик „Думи на надежда“.

„И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. Икато свещенодействуваше Захария пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади“ Евангелие от Лука 1:7

„Често ние сме бързи да поставяме квалификации на хората и да ги определяме според трудностите им като виновни, а дори и грешни, за да заслужат нещастието си. Ако някой няма средства, решаваме, че е мързелив. Ако е богат, но преживява криза – коментарите са, че си е го заслужил. Но това са прибързани и неразумни негативни оценки. В случая на Захария и Елисавета се казва, че те са били праведни и все пак нямаха дете. Нещо повече, въпреки че са копнеели за дете, шансовете им са били срещу тях, защото пише, че са били в напреднала възраст. Ценно е да си задаваме въпроса - какво правим, когато имаме някакви липси в живота. Примерът на това семейство ни показва няколко неща. Те продължиха да живеят праведно. Не се разведоха. Не се обвиняваха един друг. Не обвиняваха Бога. Продължаваха да се молят и да служат на Бога“, коментира пастор Тончев. По думите му, ако се направи аналогия с наши дни, то хората днес дори предпочитат да не сключват брак, а често и се развеждат, когато срещнат предизвикателства. Според него, вдъхновяващ пример при Елисавета и Захария, е не само, че са продължили да бъдат праведни, въпреки липсата си, но и са продължили да се молят. „Когато става въпрос за молитва е важно да знаем, че тя е едно споделяне с Бога, а не само акт на искане нещата да се случат по твоя начин. Тя е общуване -  да споделиш душата си, сърцето си, копнежите си. Ако погледнем най-голямата книга в Библията – „Псалми“, в нея хората са споделяли с Бога във всяко време и ситуация – и в радост, и в трудни ситуации. В този пример от евангелието на Лука, може да се види и че независимо от това, че на молитвата на това семейство не беше отговорено, но те продължаваха да служат на Бога. И тогава се случи неочакваното. Яви му се ангел от Господа и му каза, че ще има син. Може би чисто човешки Захария се усъмни. Вместо да види чудото в отговор на молитвата си и да повярва на добрите вести, той се опита да оспорва и да се чуди на глас как ще се случи това, предвид че е в напреднала възраст“, припомня пастор Тончев.

„А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно“, Евангелие от Лука 1:18

„Или – ако ще говориш неверие и съмнения е по-добре да замълчиш. Хората често изразяват на глас повече съмненията си. Не вярват, че доброто ще се случи на тях и предпочитат да говорят как нещо няма да се случи, как никога не им е вървяло, или че ако нещо лошо се случи все на тях ще бъде. В такива случаи, вместо да говориш неверие е по-добре да замълчиш, преди да думите, които изговаряш да убият вярата и надеждата ти. А Библията е изпълнена с обещанията на Бог и с добри вести, на които можем да се доверим. Личността, за която се говори в началото на Евангелието на Лука е Йоан Кръстител. Елисавета и Захария се молеха за дете – Господ им даде син. Молеха се рожба, а Той им даде пророк, за който Господ Исус казва, че между родените от жена няма по-велик от него. Божието слово казва, че Бог ни дава несравнимо повече, отколкото искаме или мислим. Нека не губим вяра и да не говорим неверие срещу Божиите обещания“,  призова пастор Живко Тончев.

Цялата тема, чуйте в звуковия файл: