Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се изправи пред вот на недоверие в Европейския парламент – в последния ден на пленарната сесия в Страсбург. Макар шансът за отстраняването ѝ да е минимален, вотът се възприема като силен политически сигнал в момент на растящо напрежение в Брюксел. 

Искането за вот беше внесено от румънския евродепутат Георге Пиперя. Той обвинява Фон дер Лайен и ръководената от нея Комисия в „липса на прозрачност“ и „лошо управление“. Основният му аргумент е скандалът, известен като „Пфайзергейт“ – заради разменени текстови съобщения между Фон дер Лайен и изпълнителния директор на Pfizer, Алберт Бурла, свързани с преговори за доставката на над един милиард дози ваксини за ЕС.

Фон дер Лайен отказа да предостави достъп до тези съобщения, а Европейската комисия заяви, че те са били „краткотрайни“ и не се считат за официални документи. Въпреки това Съдът на ЕС в Люксембург постанови през май, че отказът на Комисията не е достатъчно обоснован и настоя за повече прозрачност.

За да бъде внесен вотът, бяха нужни поне 72 подписа от евродепутати – около една десета от състава на Европейския парламент. Пиперя успя да събере 74 подписа, като 31 от тях са от крайнодесни представители.

Въпреки медийния шум около случая, почти сигурно е, че вотът няма да мине. За да бъде отстранена Фон дер Лайен, е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от евродепутатите – праг, който изглежда недостижим. Европейската народна партия, към която принадлежи Фон дер Лайен, вече заяви твърдата си подкрепа за нея. Очаква се социалистите и либералите също да я подкрепят.

„Този вот е губене на време и играе в полза на Русия“, коментира Манфред Вебер, лидер на ЕНП.

Фон дер Лайен отговори остро на критиките. По време на дебата в Страсбург в понеделник тя обвини инициаторите на вота, че използват „отдавна опровергани конспирации“ и „екстремистка риторика“.

Вотът на недоверие срещу Европейската комисия е изключително рядко явление. Последният подобен случай беше през 1999 г., когато цялата Комисия на Жак Сантер подаде оставка след обвинения в корупция. Ако сега вотът по някаква причина успее, това би довело до оставката на всички 27 комисари и би предизвикало дълъг и сложен процес по избор на ново ръководство на ЕС.