В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта...“ Някои от тях остават по-неизвестни. Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов –  записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод на екипа на Националния музей на образованието в Габрово да разкаже за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост. Музеят съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 - 1955).

Особено ценни сред тях са неговата автобиография - 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник. В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията - 17 септември 1912 г., до края на военната му служба. Неговите спомени пресъздават жива картината на военните действия и храбростта на българския войник.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с "Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст". В грамотата към ордена пише: "За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година"