По иновативен проект, който цели транспортирането на живи риби от Южния полярен кръг до България, работят Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев от Природонаучния музей в Пловдив. Това начинание е резултат от сътрудничество между български учени, Антарктически изследователи и природонаучни институции и утвърждава България като активен участник в проучването и опазването на полярните екосистеми, съобщи БТА.
Телеграфната агенция разказа историята с глобално значение:
Според Кристиян Владов, главен уредник в музея, основната цел е да се приближи науката до обществеността. Посетителите – от ученици до изследователи – ще имат възможност да видят уникални антарктически организми, които иначе могат да бъдат наблюдавани само в научни институти. Интерактивните изложби ще показват не само биологията на тези същества, но и влиянието на климатичните промени върху техните екосистеми.
За Владов този проект е сбъдната мечта. Работата с проф. Христо Пимпирев и посещението на българската база в Антарктика са незабравими преживявания. Той споделя, че с подкрепата на директора на музея, гл. ас. д-р Огнян Тодоров, и Българския антарктически институт, идеята за "полярен аквариум“ е станала реалност. Това е новаторска инициатива в световен мащаб, тъй като антарктическите риби досега са били изследвани само в лаборатории, без достъп за широката публика.
Снимка: Проф. Христо Пимпирев / Архив
Стефан Кюркчиев, също уредник в музея, вижда в проекта изключително научно и образователно предизвикателство. Той подчертава, че транспортирането на живи екземпляри до България с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е рядка възможност. Отглеждането на рибите в контролирана среда, експонирането им и научните изследвания, които ще последват, са мотивация както за него, така и за цялата музейна общност. Целта е да се пробуди интересът на младото поколение към биологията и науката.
Как оцеляват рибите
Кристиян Владов, който е хидробиолог, обяснява, че рибите от Антарктика са развили специални механизми, за да оцеляват в ледените води. Например, ледената риба няма хемоглобин и диша през кожата – особеност, която може да бъде от значение за бъдещи медицински изследвания, свързани с анемията.
Проектът се реализира с подкрепата на Община Пловдив и ангажираността на директора на музея, който насърчава нестандартни идеи. Благодарение на усилията на екипа, посещаемостта на музея е нараснала от 15 000 на 120 000 души годишно през последното десетилетие.
„Това показва, че информацията, която представяме, е разбираема и хората се връщат с жажда за знания“, казва Владов. Той изразява благодарността си към проф. Пимпирев и Българския антарктически институт, без чието съдействие този проект не би бил възможен.
