
Бурята Голямото червено петно на Юпитер е много по-дълбока, отколкото учените предполагаха досега, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс. Това стана ясно при представянето в НАСА на данни от измерванията на апарата "Джуно" на Голямото червено петно, което се оказва, че се спуска на около 350-500 километра под облачната обвивка на Юпитер. Това са установили микровълновите и гравитационни измервания, извършени от "Джуно".
ОАЕ се готвят да изпратят сонда на астероид между Марс и Юпитер
Данните дават на учените, които изследват най-голямата планета в Слънчевата система, триизмерна картина на атмосферата на Юпитер. Планетата, която е известна като газов гигант, е съставена основно от водород и хелий, със следи и от други газове.
Бури като Голямото червено петно дават цветовете на Юпитер - петата планета по ред от Слънцето с диаметър около 143 000 километра.
Grote rode vlek op Jupiter blijkt niet alleen breed, maar ook heel diep. Een storm,die al 300 jaar actief is en krachtiger is,dan de krachtigste orkaan op aarde. Ik denk,dat Jupiter geen reisdoel meer wordt! Slechts een vermoeden!!! https://t.co/O8CzOMcs9P
— Pieter v Vollenhoven (@PietervVol) October 29, 2021
Измерванията са установили, че Голямото червено петно е буря с фронт от 16 000 километра широчина в южното полукълбо на Юпитер. То е едно от чудесата на Слънчевата система и съществува от векове, но досега учените не знаят какво се крие под нея.
A Gorgeous view of Jupiter pic.twitter.com/dFLhWsWPPL
— Amazing Physics (@amazing_physics) October 22, 2021
"От научна гледна точка е озадачаващо как бурята може да е толкова голяма и с такава продължителност", каза Скот Болтън, изследовател в мисията "Джуно" в Югозападния изследователски институт в тексас и ръководител на едно от двете изследвания на Юпитер, чиито резултати бяха публикувани от сп. "Сайънс".
Астрономи обясняват необичайния състав на атмосферите на Уран и Нептун
"Джуно" бе изстрелян през 2011 г. и е в орбита около Юпитер от 2016 г. НАСА неотдавна удължи мисията с четири години, до 2025 г.
Методологията за измерването е разработена от проф. Йохай Каспи и д-р Ели Галанти от института "Вайцман" в Израел, работили заедно с д-р Марция Паризи, която вече работи в НАСА, съобщи електронното издание на в. "Джерузалем пост".
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук