От 2025 година в България трябва да бъде въведена система за определяне на такса смет на база на изхвърленото количество отпадъци, а не както досега – според данъчната оценка на имота. Страната ни е задължена да въведе новият механизъм и вече е получила предупредителна нотификация от Европейската комисия за това.

Водеща роля по промяна на системата за управление и отчитане на отпадъците имат общините. На този етап обаче са единици градовете и селата, в които са въведени пилотни проекти и са предприети стъпки за по-различното отчитане на отпадъците, въпреки че тези планове на държавата са на повече от 10 години. В София например едва през тази година ще бъдат направени стъпки в тази посока.

През 2012 година в българското законодателство е записано, че такса смет трябва да се заплаща на база количество. В годините след това сроковете за въвеждане на новата система са отлагани многократно и този механизъм остава само на хартия. 

През 2025 година обаче изтича времето, което България има, за да въведе промените на практика. В повечето европейски страни отдавна съществуват различни модели за отчитането на боклука – не просто на база количество изхвърлени отпадъци, но и индивидуално, така че всеки да плаща точно толкова, колкото замърсява, каза консултантът по управление на отпадъците Михаил Бъчваров.

Всяка община в страната ще избира сама какъв модел за отчитане на отпадъците да прилага според особеностите си, като не е изключено да се използват по няколко различни варианта в различните части на града. Крайната цел е постигане на по-справедлив подход при определянето на такса смет от една страна, а от друга значително повишаване на разделното събиране и рециклираните отпадъци, обясни Светлана Божкова от Министерството на околната среда и водите.

Всички видове опаковки на стоките са с предварително платена такса от производителите и търговците. На практика гражданите и фирмите ще трябва да заплащат такса смет единствено за смесените битови отпадъци като хранителни остатъци, памперси и всички останали отпадни продукти от домакинството, които не подлежат на разделно събиране и рециклиране.

Къде обаче са проблемите – към този момент общините, които са взели мерки за преминаване към новата система, са единици. Повечето нямат проекти, спорно е доколкото имат и финансова обезпеченост за въвеждането на новото отчитане на боклука.  

Един от добрите примери е община Свиленград, където са реализирали пилотен проект, който обхваща части от града, но разделното събиране на отпадъци е фокус още от 2016 г, каза заместник-кметът Мария Костадинова.

За по-големите градове по презумпция ще бъде по-трудно, но и липсата на реализирани проекти досега ще има значение. В София например все още се работи по темата само по документи. Тепърва през тази година ще има малки пилотни проекти, обясни столичния кмет Васил Терзиев.

И ако за еднофамилните къщи е сравнително лесно да бъде направена система за индивидуално отчитане на отпадъците, това се очертава като проблем за жилищните блокове, в които е най-вероятно да се избере най-лесният за въвеждане модел и таксата за битови отпадъци да се плаща на брой живущи. Този вариант не е абсолютно точен, а не е и справедлив, коментира  Михаил Бъчваров

Тепърва през тази година по-голямата част от общините ще започнат да правят анализи и да търсят варианти за преминаване към новия принцип за отчитане и управление на отпадъците. Централната власт е категорична, че ще подпомогне процеса, но основният ангажимент остава на местно ниво. Предстои да разберем какви решения ще бъдат избрани и ще бъдат ли достатъчно справедливи. А също и дали ще бъдат спазени сроковете на Европейската комисия или държавата отново ще намери механизъм за тяхното отлагане. 

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм