Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена ще свири в България в летни концерти под открито небе. Гала вечерите са посветени на творчеството на австрийската музикална династия Щраус.

Турнето започва от старата столица на България. Организаторите обявиха втори, допълнителен концерт на историческия хълм Царевец, след като билетите за първия бяха продадени и това е прецедент в историята на един от най-старите фестивали на открито в България. Така оркестърът ще свири на 5 август от 21 часа и на 6 август от 20.30 часа. Неговото представяне ще бъде част от традиционния Международен фестивал “Сцена на вековете”.. В продължение на два часа и половина 24 музиканти и 2-ма солисти ще потопят публиката в музикалния свят на фамилия Щраус. Специално светлинно-визуално шоу ще допълни магията под звездите. 

Част от престижния оркестър на двореца Шьонбрун е и Светлозар Димитров, който е роден в Горна Оряховица, но от 30 години живее във Виена. През 1992 г. заминава за Виена, за да продължи музикалното си образование, но остава и до днес в австрийската столица. Майката на Светлозар Димитров е причината той да се занимава с музика и да свири на различни видове ударни инструменти за оркестър. Той споделя, че работата му в прочутия оркестър е една сбъдната мечта.

За Дарик.бг той даде специално интервю:

- Горна Оряховица не е голям град, какво Ви даде като музикален вкус и импулс да се занимавате с музика? Бил ли сте изкушен да свирите в рок-банда, да речем?

- Горна Оряховица е град, останал в детството ми. Там живях щастливо като дете до 10-тата си годишнина. Родителите ми се преместиха в Стара Загора и аз реално само във ваканционните месеци бях в Горна Оряховица. Въпреки всичко помня читалището, младежкия дом и библиотеката, в които прекарвах често горещите дни през лятото. Както и басейна в квартал Пролет... В Младежкия дом бяха и първите ми опити в групарството - начални опити в твърдия рок. По-късно в Стара Загора и София продължих в групи като „Адамант” и „Високо напрежение” и те придружаваха ученическите ми години.... 

- Как бихте описали репертоара на оркестъра,стесняват ли се сценичните пространства за „Вашата” музика под напора на съвремието? Как оркестърът ползва технологиите? Може ли класиката да звучи съвременно?

- Репертоарът на Оркестъра на Двореца Шьонбрун е да речем доста широк като обхват в жанровете: танцувална, бална музика, симфоничното наследство на първата Виенска школа, оперетна музика от ерата на златната и сребърната оперета до 1930 година, салонна музика. Ограничени не сме били никога като репертоар във времето и пространството. Съвремието се стреми напред, но музикално и културно, то все още се държи за основите на класическата, романтичната, или романтично-популярната музика.

Възможностите на дигитализацията използваме доста успешно, особено във времето на пандемия: дигитална концертна зала, музикални изпълнения в различни пространства по едно и също време.... Класиката е съвремието... Може да звучи винаги различно. Но.... Основното послание не е в звука, а в съдържанието....

-  „Тръпка” ли Ви е „Сцена на вековете” във Велико Търново и къде отивате след нея? А какво Ви предстои след турнето в България?

- За пръв път ще имам възможността да музицирам на "Сцена на Вековете",  очаквам с огромно нетърпение и съм много напрегнат. Там ми е хвърлен пъпа.

След тази колосална сцена следва София, Александър Невски. След тези участия пък започва оперният сезон и продължават концертите в Шьонбрун... Да го наречем - рутинните изяви ще вземат връх. В по нататъшен план....зависи от пандемичната ситуация: турнета в Япония, Скандинавските страни, концерти в Пловдив с Опера Пловдив.

- Какъв е животът в оркестъра и двореца Шьонбрун?

- Ние не живеем в двореца и връзката ни с него е само сценична, концертна и историческа... Всичко друго би било фантазия. Ние не сме кукли от часовник, който представя театрални или музикални пиеси. Всеки от нас има дом, фамилия и личен живот. Шьонбрун е мястото, на което се срещаме музикантски и си партнираме на сцената. 

- Как си обяснявате факта, че в не един и два световни оркестъра концерт майсторите са българи? Къде е магията? И защо в изкуството можем да бъдем лидери, а в политиката лидерите ги няма?

- Коментари за политическата съвременност ще Ви спестя. От една страна не познавам политическата сцена и би било смешно да коментирам. В края на краищата - не живея в България и най малкото не мога да си позволя да изказвам критика или похвала. Едно мога да спомена: народът има политиците, които заслужава, защото си ги избира сам....

За концертмайсторите: България през 70,80,90 те години на предишния век имаше много добра учебна система за подготовка на музикални кадри. Всичко, което по това време се подготвяше, в момента поддържа високото ниво на западните оркестри ... Бих Ви задал насрещен въпрос: Защо не сме тук, защо реалността ни изведе и застави да живеем извън родината ни? Пак опираме до първия ми отговор.... Народът заслужава това, в което живее.... България сама подготви реалностите и всекидневието, в което сега съществуваме....