Стига карантина за здравите хора!

Или затворете абсолютно всички!

Карантината за здравите заразени и контактни на заразени с коронавирус вече няма абсолютно никакъв смисъл.

Тя има смисъл при клъстърно разпространение на вируса, а не при дифузно.

Cluster на английски език значи група, куп, струпване. Клъстерно разпространение на вирус означава, че той остава в определена група и изолирането на заразените в групата предпазва всички останали от заразяване.

Дифузия идва от латинското „diffundo“ – разливам, разсейвам, разпръсквам. Дифузното разпространение означава разпръскване на вируса навсякъде и няма никакъв смисъл от изолиране на здрави вирусоносители и контактните им само в отделни групи, в които вирусът случайно е намерен. Защото вирусът просто вече се е разсеял като газ във въздуха или разлял като оцветител във водата.

Според министъра на вътрешните работи от началото на разпространението на новия коронавирус в България са карантинирани над 310 хиляди души, а в момента под карантина са над 33 хиляди души.

Това означава, че вече всеки е бил или в момента е в контакт с някого, който е носител на новия коронавирус, както е възможно и сам – без да е болен – да е носител на вируса.

При дифузно разпространение на вируса единственият начин той да бъде ограничен е тотална изолация на всички – никой да не контактува с никого.

Франция през тази седмица вече приложи тотална карантина. Германия въведе също почти пълна карантина.

България трябва да избере дали да ги последва и да затвори всичко и всички или да освободи от всякакви ограничения здравите хора дори да са били в контакт със заразени. Средно положение няма, защото много скоро ще се стигне до това абсолютно всеки здрав да е бил в контакт със заразен и ще трябва да се реши дали всички да се окажат карантинирани или – напротив – здравите контактни, а и здравите заразени, да не се карантинират.

При вземането на решението България трябва да си отговори на два въпроса.

Първият въпрос е дали е достатъчно богата като Франция и Германия, за да не  умират повече българи от глад, отколкото от Ковид-19, защото самото българско правителство признава в оповестените вчера документи за плановете за европарите, че всеки пети българин живее в сериозни материални лишения, затрудняващи го да си осигурява храна.  

А този въпрос в световен мащаб вече има отговор – два месеца преди края на годината ръстът на починалите от глад в света е по-висок от починалите с Ковид-19 – разбира се не във Франция и Германия, които са достатъчно богати. Според сайта за различни статистики worldometers за десетте месеца на тази година от глад по света са умрели над 9 милиона и 300 хиляди души – повече от 9-те милиона обичайно умиращи от глад за цяла година, тоест – при 7.5 милиона умрели от глад за десет месеца през миналата година без коронавируса – през тази година за десет месеца са умрели от глад 1 милион и 800 хиляди повече хора заради икономическата криза при мерките срещу коронавируса. С Ковид-19 са отчетени до момента една трета по-малко починали – под 1 милион и 200 двеста хиляди души.

Разбира се, България може да реши, че няма проблем да се държи като Франция, въпреки че не използва ресурси на отвъдморски територии и няма солидни натрупвания от колониални години. И да въведе единствената смислена изолация при дифузно разпространение на вируса – тотална карантина.

И тук идва вторият въпрос, на който трябва да си отговори България – за колко време се очаква да бъде въведена тотална карантина. Може да е за седмици или месеци, за които да се намери ваксина или лекарство. Но може и да е за години. Понеже опитът от другата обявена от Световната здравна организация пандемия от зараза от човек на човек – тази от СПИН – продължава вече 40 години без ваксина и лекарство и пак според worldometers до момента през тази година от СПИН са починали 1 милион и 400 хиляди души – с 200 хиляди повече от починалите с Ковид-19.

Но едно е сигурно – каквото и да си отговори на въпросите дали и за колко време България може да направи като Франция и да изолира всичките си граждани без междувременно да започнат да измират от глад вместо от вирус – карантина за здрави хора, които са били контактни със заразени и то по-често също със здрави заразени без симптоми за Ковид-19, вече е пълна безсмислица и напълно невъзможно да се управлява още дълго.  

А въпросите, които поражда това решение с мерки срещу клъстърно разпространение на зараза да се бори дифузно разпространяващ се вирус, са много.

Как на практика се проверяват критериите за контактни – под 2 метра и над 15 минути в едно помещение със заразен?

В това студио, например, има повече от 2 метра между водещия и събеседника – значи никой не е контактен дори при разговори повече от 15 минути. Даже при разминаване в коридора да не се спази дистанция повече от 2 метра, това не продължава повече от 15 минути. Това означава, че никой водещ в Дарик радио не може да се третира като контактен на заразен събеседник, защото не са изпълнени двете кумулативни условия в нито един момент – по време на разговора над 15 минути винаги има повече от 2 метра, а при разминаване на по-малко от 2 метра няма съприкосновение повече от 15 минути.  Но за колко други места, извън Дарик радио с ясните условия тук и самоконтрола, включително от бдителни колеги, това може да се потвърди със сигурност?

Как, обаче, журналисти и събеседници в това студио могат да бъдат сигурни, че неясните правила за изолиране на контактни на заразени няма удобно да бъдат използвани от властта, за да затваря за десет дни устата на критичните към нея?

Но да оставим свободата и в частност свободата на словото, която свобода във всичките й форми сигурно мнозина ще кажат, че никак не им важна пред живота понеже свободата избират пред живота само героите от учебниците по история, на които иначе всички се възхищават и на думи искат да подражават …

И все пак как се противодейства на злонамерени доноси, че критик в обществото, конкурент в бизнеса, съперник в любовта е контактувал със заразен? Как се пазим да не подаде някой лъжливи контактни за някакво отмъщение?

И длъжни ли са лекарите да доносничат за Ковид-19 при пациентите си след като от времето на Хипократ има лекарска тайна?  

Всъщност кой общопрактикуващ лекар ще отиде да прегледа у дома заразен с леки симптоми за Ковид-19, след като ще бъде карантиниран за 10 дни? И как, ако личните лекари не ги преглеждат у дома, заразените да не чакат вкъщи да започнат едва да дишат, за да бъдат допуснати за преглед в болница, или без въобще да имат нужда да търсят начин да се доберат до болница, където състоянието им да бъде под лекарско наблюдение? Не е ли единственото правилно решение общопрактикуващите лекари да следят леко болните у дома като ги посещават без заплаха за карантина при ясна система за всекидневно наблюдение на всички случаи вкъщи, за да се включва болнично лечение в точния момент – нито излишно рано преди момент, който може и да не настъпи, нито твърде късно, когато може да бъде и фатално?    

Как се следи карантината и най-вече странната предкарантинна форма, наречена самоизолация, да не се превръща в удобно оправдание за ваканция?

Има ли болнични за отговорните самоизолирани? Ако няма, колцина са тези с доходи като на президента и премиера, които могат да си позволят със заплатите сами да си решат да не ходят на работа или да си я вършат от вкъщи, а не да чакат – за да си купят храна – аванса за работа, която не става да се върши дистанционно? Ако пък има болнични за отговорни самоизолирани, как покрай тях да не си спестяват ходенето на работа и безотговорни тарикати?

Какво става, ако някой все среща заразени? Колко седмици, месеци, години е максимално допустимият срок за карантиниране на здрави контактни?

Защо първите дни от болничните за карантина трябва да продължава да се плащат от работодателите, които и без това губят служители заради карантинирането им без да са болни?

Но пък не трябва ли работодателите да плащат тока на работещите вкъщи здрави карантинирани, които иначе щяха да ползват ток на работното място за сметка на работодателя, ако властите не ги третираха като електрически уреди, в които като ток минава вирус с всеки контакт?

Защо в полет със самолет даже само 40 минути от Варна до София пътникът попълва декларация с адрес, телефон и имейл, за да го намерят и здрав да го карантинират като контактен, ако в полета се намери заразен, но не и в метрото, с което може да пътува и повече от 40 минути?

Какъв е смисълът да се карантинират и хора при случайни тестове (например, преди пътуване), от които един на три-четири теста дава грешен резултат? И как се процедира, когато един вид тест дава положителен резултат, а друг вид тест – отрицателен?

Сигурно ли е, че карантината на здрави хора всъщност не води до по-опасен срив на имунитета им и като излязат навън няма да бъдат съборени с по-голяма сила от коронавируса или от други вируси? Или няма да си умрат от усложнения заради отложен прием и операция в болница понеже – освен, че са карантинирани – властите не им позволяват планови приеми и операции?

Колко още карантинирания на здрави хора отвъд около 300-те хиляди до момента може да поеме държавната система – от служителите на регионалните здравни инспекции, които дават предписанията, през полицаите, които следят спазват ли се, и прокурорите, които повдигат обвинения на нарушителите, до съдиите, които ги осъждат? Или целият народ ще бъде карантиниран дистанционно със смс, както искат от РЗИ без да помислят каква врата към тотален произвол е да няма нужда от доказателство, че властта наистина те е уведомила за каквато и да мярка срещу теб, а за прочитането на един смс точно от адресата му не може да има сигурно доказателство? И дали вместо с проверки от кварталния властта скоро няма да поиска карантинираните да бъдат пазени от войници пред домовете им?

Колко всъщност още може да изкара властта без да извади армия да варди хиляди карантинирани да не тръгнат по улиците след като България няма пълноценни президент, премиер и лидер на опозицията, които сами бяха карантинирани едновременно през тази седмица?

Впрочем докато се надпреварват да стоят под безсмислени карантини, българските властимащи явно не са видели, че само училищата остават отворени в затворените успешни европейски страни, в които бягат от управлението им българските деца – Германия и Франция. Защото българските деца бягат в страни, на които начело са хора, за които да учат, включително чужд език в школи (които също затвориха у нас през тази седмица) е по-голяма ценност от това да играят тенис на турнир (който странно защо остана единствено изключение от забраната в България за публика на спортни събития).

Честно е да се каже, че единствен от правителството просветният министър Красимир Вълчев поиска училищата да бъдат затваряни последни докато колегите му приеха да пратят гимназистите да се заразяват в молове и кина, на тенис турнири, на дискотеки (които обявиха, че ще работят денем понеже нали затвориха само нощните заведения) или просто да се шляят по улиците вместо да бъдат в учебните часове.

И да се учат най-вече да общуват. Защото именно контактът помежду им отличава човешките същества от животните. И именно общувайки в училище децата ще търсят отговора на въпроса за смисъла на живота – въпрос, на който американският писател Кърт Вонегът отговаря с въпрос: „Защо да живеете, ако не комуникирате?“ …

Разбира се, наистина е глупаво да се отрича съществуването на Ковид-19, но по-глупаво е да се приемат глупави мерки срещу него.

Вместо да се чуди как да затваря под карантина здрави хора, правителството през шестте месеца след първата вълна на заразата трябваше да е направило друго.

Първо, правителството трябваше най-сетне да има ясен план за действие при каквото и да е разрастване на заразата и логични процедури за всяка сфера на обществения живот, а не министрите да се чудят какво да затварят и отварят и най-вече как да се самоизолират само и само да прехвърлят отговорността за трудни решения на кметове и началници на по-ниско ниво.  

Второ, правителството трябваше да е създало условия за изолиране на рисковите групи – възрастните и болните. Да подчертаем – не да ги изолира насилствено, а да им създаде условия като им осигури доставки у дома на храна и лекарства за доброволен избор на изолацията. Докато в България всъщност не е създадена никаква организация за носене на храна и лекарства и на насилствено карантинираните.

Трето, правителството трябваше да е създало организация за пълноценно включване на личните лекари в проследяването на състоянието на заразените, за да бъдат разтоварени болниците.

Четвърто, правителството трябваше системно да помогне на бизнеса за вземане на здравни мерки – от апаратура и консумативи за дезинфекция до реорганизации на работните места.

Пето, правителството трябваше да инвестирало в дистанционното обучение и работа чрез осигуряване на безплатен интернет за фирми и училища, таблети за всички учители и ученици, компютри по програми или поне без данък върху добавената стойност вместо да бърза да свали ДДС за бирата и виното.

Защото решенията, които властта трябваше вече да е намерила, е как здравите българи да продължат да работят и учат, а не как да ги изолира, ако прекарат над 15 минути на по-малко от 2 метра край някой заразен с коронавирус според тест, който е доста възможно да е грешен.   

А това, че правителството не намерило е тези решения, е сигурен тест, че карантина в България трябва само за властта, която отдавна е тежко болна.

 Не за здрави хора!