Предшественикът на Бургас през XVII век държи непрекъсната линия с този от близо столетие по-рано. Разликата обаче се състои в това, че за тази епоха историческите сведения са далеч по-богати и носят информация за активността на пристанището, стоките, които са се търгували на него, за размера на данъците, които са се плащали на порта и приблизителния брой на местното население. Това разказа историографът, художник и краевед - Митко Иванов в четвърта част от авторската му рубрика „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток.

По думите му, има достатъчно сведения за това, че историческото ядро на града от преди четири века и днес е на едно и също място - старият център.

„В сведение на Евлия Челеби от 1656 г. се споменава, че пристанището на селището се намирало на около 4 часа път от Ченгене скеле. Това са приблизително 12 км, ако бъде взета средната скорост на използваните тогава волски или 16 километра при конски каруци. Толкова е и приблизителното разстояние от стария център на Бургас до Ченгене скеле. Междувременно за първото пристанище, както е бил определян тогава Бургас, се споменава в османският регистър от 1604 г. От писмените сведения става ясно, че пристанището Пиргос е част от вакъфа на Искендер паша“, пояснява Иванов.

Оборотното пристанище

„Още през 1617 г., благодарение на историка и изследовател Любомир Василев имаме документ, в който не само се споменава порта, но и стоките, които са се изнасяли през него – ориз, пшеница, риба, морска сол и т.н. Посочен и е размера на данъка, който се е плащал. Приходи за година, възлизащи на 41 хиляди акчета /сребърни монети/. Сумата е сериозна, тъй като среброто по онова време е имало доста по-висока стойност, спрямо наши дни. Началото на 17 век малкият порт е развивал огромен по обем търговия. Това явление продължава и през 18 век, а през 19-ти, Бургас вече е изпреварвал по данъчни приходи пристанището във Варна, която е в пъти по-голяма от Бургас. Това се дължи, както на локацията, така и на находчивостта на жителите тук“, разказа Иванов. 

Според него, има достатъчно сведения, които да затвърдят заключението, че селището не е променяло местонахождението и ядрото си от 16 до началото на 17 век и допълва, че архивите съдействат за непрекъсната линия на приемственост през различните епохи и така до 19 век.

Не липсват и сведения за населението на селището от 1676 година. За уникалността на мястото и неговите жители, за чудната локация, съчетана с тежки условия и прароднини с характер, разказва с подробности Митко Иванов. Той не пропуска да отбележи и защо по това време сме на икономическата карта, макар да ни няма на картата.

За всичко това, чуйте от него в звуковия файл: