Френските дипломати започнаха днес еднодневна стачка в знак на протест срещу плана за отнемане на специалния статут на пратениците на външно министерство, което според тях ще отслаби влиянието на Париж в чужбина.

Това е едва вторият случай в историята на Ке д`Орсе за организиран открит бунт срещу правителствен проект.

Френски дипломати се готвят за стачка заради „лавината от реформи“

Дипломатите твърдят, че премахването на специалния им статут ще отслаби влиянието на френската дипломация, тъй като постовете ще станат достъпни за всички висши държавни служители, а не само за тези, които са специално подготвени за дипломатическа служба.

"Реформата казва, че служителите са в известен смисъл взаимозаменяеми", казва пред АФП Оливие Да Силва, дипломат и ръководител на профсъюза.

"И че по принцип, ако отговаряш на няколко условия, можеш да преминеш от длъжност в министерството на земеделието, образованието или вътрешните работи на длъжност в министерството на външните работи".

Макрон обяви състава на новото правителство на Франция

Политическа намеса?

Декретът, който призовава за "заличаването" на корпуса, беше представен през април от президента Еманюел Макрон, който иска да създаде единна група от елитни "държавни администратори", способни да работят навсякъде в публичния сектор.

Това означава, че около 700-те най-висши дипломати на Франция могат да бъдат помолени да се присъединят към други министерства и да се сблъскат за постове с конкуренцията на недипломати.

Критиците твърдят, че Макрон се стреми да получи по-голяма свобода да назначава посланици след неуспешния си опит да назначи свой приятел - писателя Филип Бесон, за генерален консул в Лос Анджелис.

Този указ предизвика протест в корпуса, преди да бъде анулиран през 2019 г. от Държавния съвет - висшия съд по административно право във Франция.

Правителството твърди, че реформата ще привлече по-разнообразни кандидати за дипломатическата служба, като отвори нови пътища към външното министерство, но критиците виждат опасност от политическа намеса.

"Сега вратата е отворена за номинации в американски стил", написа миналия месец в Туитър бившият посланик във Вашингтон Жерар Аро.

Американските посланици се назначават от президента, който често използва това правомощие, за да възнаграждава политически съюзници и донори с апетитни постове в чужбина.

Последната и единствена досега стачка на френските дипломати беше през 2003 г., по време на която те настояваха за увеличение на заплатите.

Опасенията са реални

Франция има третата по големина външнополитическа служба в света след Китай и САЩ, като в нея работят общо около 14 000 служители.

Огромното мнозинство от тях не са дипломати или са хора, работещи като местни служители в чужбина.

Повечето от дипломатите, обаче, се оплакват от дългогодишните съкращения на бюджета и персонала, въпреки че работното им натоварване се е увеличило по време на пандемията от Covid-19 и нарастващото геополитическо напрежение, не на последно място между Запада и Китай и Русия.

"Казваме, че човек не се ражда дипломат, че не се ражда консулски служител, а че за това е необходим опит, както и за други професии", казва Да Силва.

"Тази реформа, която отрича това разграничение, рискува да отслаби френския дипломатически инструментариум."

Стачката ще бъде предизвикателство за министъра на външните работи Катрин Колона, дипломат от кариерата, назначена само преди две седмици от Макрон при сътресенията в кабинета.

Нейното назначение беше изтълкувано от мнозина като сигнал за желанието на Макрон да се ангажира с корпуса, но досега тя не е коментирала публично стачката.

"Притесненията са реални, а служителите са изтощени" и в момента са подложени на силен натиск, заяви запознат с темата източник, пожелал да остане анонимен.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм