Текстът е на Хана Ричи и е публикуван на сайта wired.com
Климатичните промени ли са най-голямата заплаха за човечеството? Много хора биха казали "да". Особено младите хора - те се чувстват безнадеждни. Скорошно проучване изследва мнението на 10 000 души между 16 и 25 години в 10 страни относно изменението на климата. Резултатите били поразителни.
Повече от половината смятали, че „човечеството е обречено“; Според три четвърти от запитаните бъдещето е плашещо; 55 % казват, че имат по-малко възможности от родителите си; Според 52 % сигурността на семейството им ще бъде застрашена; 39 % се колебаят дали да имат деца. Тези нагласи се наблюдават в богатите и бедните, големите и малките страни - от Съединените щати и Обединеното кралство до Бразилия, Филипините, Индия и Нигерия.
Напълно оправдано е младите хора да се чувстват по този начин. Изпитвала съм го. Днес голяма част от работата ми се фокусира върху изследване, писане и размисли относно изменението на климата. Но това е поле, от което почти се отдалечих. След като завърших университет със степен по екология и изменение на климата, беше трудно за вярване, че мога да допринеса с нещо изобщо. Прехвърлях се напред-назад между гнева и безнадеждността. Всяко усилие изглеждаше напразно и почти се отказах.
За щастие гледната ми точка се промени. Радвам се, че се получи така. Не само че продължих да работя в тази насока, но също така съм сигурна, че работата ми е имала многократно по-голямо положително въздействие, отколкото би имала, ако бях заседнала в предишния си начин на мислене. И затова съм убедена, че ако искаме да постигнем напредък по отношение на климата, трябва да вдигнем тази мантия от песимизъм.
Нека бъде ясно: Изменението на климата е един от най-големите проблеми, пред които сме изправени. Има много рискове – някои сигурни, други несигурни – и ние не се движим достатъчно бързо, за да намалим емисиите. Но изглежда сме малко загубени в превода по въпроса какво ни очаква в бъдеще.
Никой от учените, които познавам и на които имам доверие – които със сигурност познават рисковете по-добре от почти всеки – не се примирява с това обречено бъдеще. Повечето от тях имат деца – дори младите. Това ясно показва, че тези, които прекарват ден след ден в изучаване на климатичните промени, са оптимисти, че децата им ще имат пълноценен живот.
Ето защо намирам за тревожно, че повечето млади хора днес се чувстват сякаш нямат бъдеще. В резултат на това мнозина може да се откажат изобщо да имат деца. Този манталитет не се проявява само в данните от проучването, той съвпада и с моя личен опит. Аз съм в двайсетте си години и го чувам от приятели постоянно. Дилемата дали да замесим деца в този свят, вървящ по пътя на унищожението е реална.
Един от най-новите и тревожни примери за това мислене за „Деня на страшния съд” дойде от група млади активисти преди изборите в Германия. Групата, която нарича себе си „Последното поколение”, гладува почти месец. Няколко от активистите стигнаха до болница. Един от тях е казал на родителите и приятелите си, че може никога повече да не го видят. Друг обяснил на журналист, че гладът е „нищо в сравнение с това, което можем да очакваме, когато климатичната криза отприщи глад тук в Европа след 20 години“. Не можах да разбера откъде идва това твърдение. Не от учени. Никой уважаващ себе си такъв не би направил това твърдение.
Съюзник ли е ядрената енергетика на климата? Въпросът поражда разделения
Климатичните промени ще засегнат селското стопанство. В някои региони – особено в някои от най-бедните страни в света – това е основна причина за безпокойство. Ето защо прекарвам толкова много от времето си в работа по тази тема. Но глад в държавите с умерен климат в Европа? В рамките на 20 години?
Има няколко начина, по които смятам, че този сценарий за „Деня на страшния съд” е станал нещо обичайно. Първо, не е нужно да търсите много, за да намерите хора с големи платформи, популяризиращи тези твърдения. Например Роджър Халам, основателят на „Бунт срещу изчезване” (Extinction Rebellion). В един от най-новите си видеоклипове, озаглавен „Съвет към младите хора, които са изправени пред унищожение“, той твърди, че трябва да сведем емисиите до нула в рамките на месеци, в противен случай човечеството ще бъде унищожено.
Той твърди, че въпросното унищожение вече е сигурно. Най-лошото в това послание е, че вместо да вдъхновява към действие, то ни примирява чрез лъжата, че вече сме закъснели. Сега нищо не можем да направим. Лесно е да приемем Халам като изключение, но той е и основател на едно от най-големите екологични движения в света. Движение, чието име зависи от тази предпоставка - че вървим към тотална катастрофа. Това не съответства с науката и учените трябва да направят това по-ясно.
Сън в лятна нощ или защо фотоволтаиците не са решение
Второто е неправилна комуникация за целите и праговете. Целта да не се допуска ръст на глобалните температури с 1,5 градуса по Целзий беше записана в Парижкото споразумение в знак на потвърждение, че затобляне с 2 градуса по Целзий ще изложи на риск препитанието на някои общности - особено на ниско разположените островни държави. Но вероятността да постигнем тази цел от 1,5 градуса по Целзий беше толкова малка тогава, колкото и сега.
Осъществимо в моделите, но в действителност не става. Проблемът е, че мнозина сега гледат на тези 1,5 градуса по Целзий като праг на преломна точка. След като го ударим, всичко е загубено. Ето защо не е изненадващо – имайки предвид, че най-вероятно ще преминем този праг през следващите няколко десетилетия – че много хора вярват, че сме закъснели.
Трето, темпът на новините по темата в почти реално време означава, че сме бомбардирани с информация за най-новото бедствие. Тази информация има значение, но не ни дава точна перспектива за това как последиците от бедствията се отразяват като цяло. Всъщност, те ни дават фалшива перспектива.
Комунизмът не работи, дори да е пребоядисан в зелено
Фактите ни разказват различна история: Смъртността от бедствия е намаляла много през последния век. Не защото изменението на климата не оказва влияние върху тежестта на бедствията. Просто сме много по-устойчиви към тях. Имаме по-добри технологии за прогнозиране на бури, горски пожари и наводнения; инфраструктура, за да се защитим; и мрежи за сътрудничество и възстановяване при бедствие.
Следете новините и бързо ще стигнете до обратното заключение: Повече хора умират след природни бедствия от всякога. Някои медии използват честотата на статиите като маркер за напредък. Дъ Гардиън (The Guardian) публикува нова статия за климата на всеки три часa. Това е новинарски поток, предизвикващ безпокойство.
Комбинирайте тези послания с бавните и неадекватни действия по отношение на климата досега и никак не е изненадващо, че толкова много хора смятат, че човечеството е обречено. Но този песимизъм е проблем по няколко причини. Първо, това идва с цената на психичното здраве. Не трябва да подценяваме щетите, които всичко това може да доведе. Била съм там - чувствам, че крещиш в празнотата и никой не слуша. Ето защо намирам за шокиращо, че е станало приемливо да се казва на децата, че ще умрат вследствие на климатичните промени. Не само, че е ужасно да казваш това на децата си, но и не е вярно за повечето от тях.
Една есенна сутрин на 2060 година
Второ, сценариите за „Деня на страшния съд” са много угодни за скептиците по отношение на климата. Когато светът не свърши след 10 години, цялата общност, занимаваща се с науката за климата, понася удар. Хората вярват, че тези твърдения идват от учени - което не е така - и репутацията им е опетнена. Обществеността губи доверие в тях.
И накрая, спектична съм, че този манталитет е ефективен за стимулиране на промяна. Често ни кара да се чувстваме, че всяко усилие е напразно. Че вече ни е изтекло времето. Гневът може да бъде полезен за кратки периоди от време, но понякога това идва с цената на ясното мислене за това как всъщност се движим.
Има ли някакви признаци, че трябва да бъдем оптимисти по отношение на климатичните промени? Няма да захаросвам фактите и да казвам, че сме някъде близо до целите си. Не сме. Движим се твърде бавно. Но в момента нещата се движат - и то с нарастващи темпове. Политиците може да са бавни, но технологичните промени не са. Въглищата на практика са мъртви в много страни.
ЕС разкрива грандиозния си план против глобалното затопляне
Цените на възобновяемите източници падат бързо. Цената на слънчевата енергия падна с 89 процента през последното десетилетие. Цената на батериите е паднала с 97 процента през последните 30 години. През 90-те години на миналия век акумулаторната батерия на Тесла щеше да ви струва повече от половин милион паунда. Днес е около 13 000 долара. Дори тези, които не се интересуват от изменението на климата, биха направили тези промени, защото има икономически смисъл за тях.
Фактът, че политиците действат толкова бавно и че нисковъглеродните технологии трябва да се мерят с лобиращите гиганти за изкопаеми горива, може да ни направи песимисти. Но всъщност ме прави оптимист. Ако можем да постигнем този напредък без реална политическа или финансова подкрепа, помислете колко бързо можем да променим нещата.
Имаме нужда от ново послание за климатичните промени. Такова, което тласка към действия чрез оптимизъм, че нещата могат да бъдат по-добри. Или, въз основа на признаците, че ситуацията се подобрява, можем да ребрандираме този оптимизъм като реализъм. Това би било много по-ефективно за стимулиране на истинска промяна. Време е да спрем да казваме на децата си, че ще умрат заради климатичните промени. Това не само е жестоко, но всъщност може да го направи по-вероятно да се случи.
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
