Човек, който спечелил печалба от "Национална лотария", загуби дело срещу Народното събрание след две години съдебен спор, съобщават от Дневник. Той се бореше да получи неизплатената си печалба от общо спечелените 1 милион лева, като настояваше за 760 000 лв.
Имуществените му вреди настъпили, защото парламентът забрани частните лотарийни игри чрез закон, като продължение на действията на държавата в началото на 2020 г. срещу един от най-големите представители на хазартния бизнес в България, Васил Божков, който имаше монополна позиция при частните лотарии.
Причината за съдебния спор е, че Станчо Тодоров купил билет от "Национална лотария" с печалба от 1 милион лева. На 16 януари 2018 г. той представя билета си на "Ню геймс". Според правилата на играта Станчо Тодоров трябва да получи 200 000 лв. веднага при показване на билета, а остатъкът от 800 000 лв. да се изплаща в продължение на 20 години на 20 равни вноски по 40 000 лв.
Антикорупционната комисия запорира имот на Божков във Франция
Според документите, Станчо Тодоров получил първата сума от 200 000 лв. на 16 януари 2018 г., а на 19 февруари 2019 г. му били преведени още 40 000 лв. - първата от общо 20 вноски.
На 7-ми февруари 2020 година Народното събрание промени Закона за хазарта, като той беше обнародван на 18-ми февруари 2021 година. С изменението депутатите национализираха всички лотарийни игри. Съгласно новия закон, действащ и до днес, единствената организация, която може да получи лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, е държавата. С промените "Националната лотария" прекрати дейността си, а "Ню геймс" бе обявена в несъстоятелност и трайна неплатежоспособност в началото на 2021 година чрез съдебно решение.
Божков не може да бъде разпитан, докато не получи постановление за привличане като обвиняем
Преди две години, през януари 2021 година, Станчо Тодоров подава иск в Софийския градски съд срещу Народното събрание за нарушение на принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания. В исковата молба Тодоров и неговите адвокати твърдят, че приемането на измененията в Закона за хазарта от страна на Народното събрание е допуснало нарушения на установените в правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС принцип на правната сигурност и принцип на защита на оправданите правни очаквания.
Станчо Тодоров представя редица доводи и посочва в искането си пред съда, че държавата на практика не е изпълнила задълженията си, като не е предвидела процедурни решения, гарантиращи правата на юридическите и физическите лица.
Той изисква от СГС да осъди Народното събрание да заплати сумата, която е трябвало да получи, заедно с лихвите.
САЩ: Пеевски не може да обжалва санкциите по „Магнитски“
Народното събрание и прокуратурата оспорват иска
В случая, Народното събрание е ответникът по делото, който се противопоставя на иска с няколко възражения. Юрисконсултът пледира, че парламентът не може да отговори на иска поради контрола на законодателната дейност на страната от Конституционния съд, но не и от гражданския съд.
В допълнение, според Народното събрание липсва нарушение на конкретна правна норма на правото на ЕС и на твърдението за недопустимост на законодателна промяна в областта. Един от аргументите е, че Станчо Тодоров е знаел, че задължението е било разсрочено и печалбата му трябвало да се изплаща за дълъг период от време, което "обосновавало поемане от него на риска от невъзможността за събиране на вземането му, което към момента на законодателната промяна "не било придобито" в пълния му размер и не представлявало имуществена вреда за него от тази промяна".
Прокуратурата иска от САЩ информация за санкционираните по ”Магнитски”
Становището на съда:
Съдът изтъква, че постановката на Народното събрание за липса на нарушение на конкретна правна норма от страна на законодателния орган е правилна, като посочва, че самият Европейски съюз няма изрична законодателна мярка, която да регулира въпросите, засягащи този конкретен случай. Освен това, в противоположен контекст, законодателството на Република България допуска подобни законодателни промени, които регулират въпросите за сроковете за изплащане на печалби от лотарийни игри.
Съдът посочва, че един от основните принципи на правната система на ЕС е правната сигурност, който изисква яснота, точност и предвидимост на правните норми, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици за физически лица и предприятия. Въпреки това, тези принципи не изключват промяна в законодателството. Изплащането на печалби, които не са били получени преди влизането в сила на закона, се регулира от правилата на играта. Невъзможността на Тодоров да получи печалбата си не е директна последица от законодателната промяна на лицензионния режим на лотарийните игри и забраната на частните лотарии.
Съдът установява, че няма имуществена вреда на стойност 760 хил. лв., за каквато претендира Тодоров. Съгласно решението на синдика, вземанията на Тодоров са приети като необезпечени в производството по несъстоятелност на дружеството и техните пълно или частично погасяване е обусловено от осребряването на масата на несъстоятелността на търговеца. Съдът налага на Тодоров да плати разноските по делото в размер на 200 лв. за юрисконсулта на Народното събрание. Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
