Концертът на 10 март е от поредицата  „Месец на клавишите в Симфониета Враца“, а солист е Бруно Канино (пиано) На диригентския пулт е Христо Павлов.

В програмата са включени: Ф. Менделсон – Концерт за пиано и оркестър № 2 в ре минор, оп. 40;


П. Чайковски – Симфония № 5 в ми минор, оп. 64

Маестро Христо Павлов казва за пианиста Бруно Канино: „Гостува ни световна звезда, легендарен пианист, който има издадени най-много дискове и плочи в световната история. 

Свирил е с всички велики изпълнители, има и солови, много популярни записи, над 500 са неговите официално издадени плочи и дискове“.

Срещам ви с изключително интересен човек и музикант. Бруно Канино разказва за слушателите на Дарик радио – чуйте в прикачения звуков файл

Това е второто ви посещение във Враца, нали маестро Канино?

Да, идвам с голямо удоволствие, миналата година свирих концерт за две пиана от Моцарт. Репетирахме тук във Враца +, а концерта беше в София.

-Къде сте роден, г-н Канино?

Роден съм в преди хиляда години в Неапол.  Сега обаче никой не ми остана там и  го посещавам, само за да свиря на концерти.

-Как решихте да станете музикант?

Заради мен решиха родителите ми. Страстта ми към музиката дойде от операта. След войната ме заведоха родителите ми да гледаме Мадам Бътерфлай в театър Сан Карло. И аз плаках.В къщи имахме пиано форте, татко ми, който беше инженер, свиреше на него. Свирех и аз  по цял ден, защото училищата бяха затворени. След това семейството ме заведе при един учител маестро Витале, който каза, ще го взема, но да не свири повече опери. Така една година страдах по операта, но после го преживях.

-Представете си, че не сте пианист? Какво друго бихте искали да правите?

Не съм мислил по въпроса, но всъщност много ми харесваше да съм учител по латински език, да съм шофьор на такси или кондуктор на влак. Това са такива детски мечти.

Щастливец съм, защото правя това, което обичам.

-Какво ви дава музиката – музиката говори за всичко, пианото е инструмент по-богат от всички.

-Имате ли внуци, които харесват музиката ?

Да имам само две внучки, но не едната ми дъщеря свири на виола, а другата е част от любителски оркестър, с който изнасят концерти.

От 72 години съм жител на Милано. През 50-те години имаше голяма разлика между Севера и юга. Но аз не съм усетил никаква разлика за щастие.

Интервюто е от 8 март. Резонно го питам какво мисли за този ден, който също почитат в Италия.

За Жените ?– имам 5 жени у дома . Две дъщери, 2 внучки и съпругата ми.

Считам, чет е са привилегировани в света – само те могат да доведат децата на тоя свят.  Имаме в Италия жена министър председател, на опозицията ни е също жена.Считам, че пътят е на еманципацията на света.

-Как ви се струва нашия оркестър?

О, прекрасни са, много млад оркестър, аз съм идвал вече 8-9 или 10 пъти в България. 1968 г. съм дошъл за първи път. Свирил съм в София, Казанлък, Бургас, два пъти фестивала във Варна. Виолинистът  Сашко Гаврилов е мой голям приятел и музикант.

За финал го питам къде ще бъде през следващите месеци.Накъде след концерта във Враца?

Връщам се у дома. После във Виена, след това в Южна Африка. А през август и септември , ако съм жив, два пъти в Япония.

Сбогуваме се, за да го  оставя  да поеме дъх преди репетицията с оркестъра. Той сяда зад пианото и леко прегъва листа на партитурата – за да не губи време при прелистването, докато свири. Леко превит от тежестта на години, но когато започва да свири, усещаш онази  лекота на движенията , която е присъща само на големия талант.

Бруно Канино е роден на  30 декември 1935 г. , Неапол ) е италиански пианист, клавесинист , педагог и композитор.

Започва да учи пиано в Неаполската консерватория при Винченцо Витали и завършва Миланската консерватория , където учи и композиция при Бруно Бетинели . 

През 1968 г.   заедно с цигуларката Мариана Сирбу и виолончелиста Роко Филипини, създава Миланското трио , обикаля с него из Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Свирил е в ансамбъл с Кати Бербериан , Виктория Мулова , Салваторе Акардо , Ицхак Пърлман , Северино Газелони , Лин Харел и други, свирил е с най-големите оркестри под ръководството на Рикардо Мути , Клаудио Абадо , Бруно Мадерна , Рикардо Чайли , Волфганг Завалиш , Пиер Булез .

Репертоарът на майстора включва Вивалди , Бах , Хайдн , Самартини , Менделсон , Равел , Дебюси , Стравински , Барток , Хиндемит , Прокофиев . Канино е първият изпълнител на редица произведения на Янис Ксенакис , Волфганг Рим , Маурисио Кагел , Лучано Берио , Силвано Бусоти и други съвременни композитори, които му посвещават композиции.

Артистичен директор на Младежкия оркестър на Генуа , музикален директор на Венецианското биенале ( 1999-2001 ). Преподава в Миланската консерватория, Висшето музикално училище в Берн и води майсторски класове в Италия, Испания, Германия, Франция, Швейцария и Япония.

 През 2001 г. е удостоен с наградата "Свети Михаил", която се присъжда в Триест за приноса му към италианската музика.