Иван Янев  е историк, автор на научни публикации и редица статии за статуквото на хората с увреждания в република България. Освен на своите научни трудове, в последно време Иван се отдава и на художествената литература и написва двата си романа – „Феникс“ и „Симаргал“. Иван е сляп, но тази подробност по никакъв начин не личи в сериозните му трудове и пленяващите му романи. За втория си роман „Симаргал“, който е придружен и от компактдиск и за опита си като незрящ писател, авторът разказва в „Ники Кънчев Шоу“.
 
За написването на своя втори роман, Иван се вдъхновява от читателите на „Феникс“. Многобройните добри отзиви са тласъкът, който го подтиква отново към художествената литература. „Радват ме читателските мнения, без значение дали са добри, или не,  те ми помагат да пиша и да ставам по-добър“-споделя развълнуван авторът. Симаргал е славянско божество, което е възприемано, като блюстител на закона и приносител на възмездието и наказанието. Той е благотворен дух, който охранява обработваемата земя и бди над житата. В книгата си, Иван използва символиката на този дух – въоръженото добро, защото то ни е нужно и сега. В романа нишката за търговия с човешки органи от „Феникс“ продължава и тук се появява Симаргал. Той се опитва да се противопостави на тази мрежа и доказва, че дори и сам, човек има ли желание, винаги може да помогне. Персонажът на Симаргал е самостоятелен играч. В личен план, той е неудачник и това е изключително интересно за развитието му напред в романа. Друг главен герой в книгата е мюсюлманска жена, която е принудена да се жертва и да извършва немислими неща за своето дете, което е аутист. Романът се очертава като изключително четиво, за което определено си струва да се отдели време в забързаното ни ежедневие, защото всички ние имаме нужда от въоръженото добро.
 
В личен план, Иван Янев е решил да развие своите умения свързани с художествената литература и записва магистърска степен по творческо писане в Нов български университет. Там незрящият автор има възможността да се учи от невероятни творци, а любимият му урок до момента е : „Когато автора пише, той трябва да се стреми да се отдели от себе си и да се отдаде изцяло на творбата си.“  За това, как пише без да вижда текста пред себе си, Иван споделя, че благодарение на развитите технологии с които разполагаме днес, като проекта „Моето око“, незрящите хора могат да пишат и да творят. Компютрите и телефоните  имат софтуер, който чете на глас съдържанието и те боравят без проблем с тях. Гласът, който използва този софтуер е на чаровната актриса Гергана Стоянова. Тя дари своя глас на незрящите и именно той звучи в компакт диска към  книгата.
Иван споделя, че това, което му предстои е да напише напише края на историята - „Следва още една книга с която да приключа темата и да стане една невероятна трилогия“. За последната част, авторът споделя, че ще е малко по-голяма като обем от останалите две. Не обещава, че ще има Happy ending, но дава думата си, че ще бъде загадъчен, интересен и увлекателен.
Иван е благодарен на екипа, с който е работил и на издателска къща „Фабрика за книги“, която подава ръка на самопубликуващите се автори и чрез която ние, обикновените читатели, можем да се насладим на подобни творби.
 
Още от разговора с Иван Янев можете да чуете във звуковия файл.