На 18 февруари 2026 г. риболовен кораб ВН 8112 изчезна край нос Маслен нос. На борда бяха трима души - кап. Христо Спасов, който бе един от лидерите на нашата организация, синът му Александър и Людмил Мутишев, припомнят от Сдружение „Черноморски изгрев“.
Повече от месец по-късно все още няма отговор на най-важния въпрос – какво се е случило на 18.02.2026 г. и каква е причината за потъването на кораба, се посочва в позиция на сдружението.
Ето какво още гласи текстът:
Още в първите часове след инцидента заедно със семейството на Христо, се свързахме с всички институции, които могат да окажат съдействие, и започнахме активно събиране и анализ на наличната информация.
Какво установихме и какво все още не знаем?
Известно е, че корабът изчезва около 08:35–08:37 ч. Още в 07:46 ч., по данни на ИАРА, кап. Христо Спасов е подал уведомление до агенцията, че се прибира с улов, като се е очаквало да достигне пристанище Созопол не по-късно от 09:34 ч. Около 09:20 ч. от ИАРА започват опити за връзка с екипажа, след като корабът не се появява на VMS системата.
Въпреки това официален сигнал до спасителните служби е получен едва в 11:10 ч. – повече от два часа и половина по-късно.
Това е първото сигурно нещо, което установихме и буди недоумение до днес – два часа и половина до официалното уведомяване на спасителните служби!
Този факт е необясним на фона на системите за сигурност и наблюдение в морето, за които държавата е инвестирала десетки милиони. В момента всеки риболовен кораб над 12 метра е наблюдаван и проследяван от няколко сателитни системи, като всеки негов ход е видим в реално време. В деня на потъването ВН 8112 е единственият кораб в този район и единственият риболовен кораб в цялата българска акватория на Черно море. Знаем, че времето беше лошо и чухме удобната позиция, че „сам си е виновен“. Знаем обаче и че Христо правеше по близо 200 дни годишно в морето със същия кораб и при по-лоши метеорологични условия. Не изключваме нито една версия. Опитът на Христо може и да не сработил, но имаме право да разберем истината за потъването и защо не е имало навременна реакция?
Информацията, която събрахме в този месец ни дава поводи за повече притеснения, отколкото яснота. Имаме основания да предположим, че около 8:10 ч. Христо е търсил връзка и вероятно помощ от брега. Ако това бъде потвърдено, възниква тежкият въпрос: Имало ли е сигнал за помощ, на който никой не е реагирал?
Извършените до момента огледи от водолази не дават пълната информация за състоянието на потъналия кораб и без съмнение е наложително извършването на трети оглед.
И тук стигаме до най-съществения въпрос: има ли изобщо разследване и досъдебно производство по случая? От неофициалните отговори разбрахме, че такова няма.
Ако няма досъдебно производство, как ще бъдат събрани доказателствата? Кой ще изиска и съхрани ключовите данни – записи от радиокомуникации, данни от системите за наблюдение и управление на трафика, информация от Националната система 112, както и данни от мобилните оператори? Част от тези данни се съхраняват за ограничен период от време. Всяко забавяне означава риск те да бъдат загубени завинаги.
Вече отправихме официални писма до прокуратурата и Министерството на вътрешните работи с конкретни въпроси. Очакваме техните навременни отговори.
Този случай не е просто инцидент. Той засяга сигурността на всички рибари в Черно море и доверието в системите, които трябва да я гарантират.
Сдружение „Черноморски изгрев“ настоява за пълно и обективно разследване и ясни отговори от компетентните за това органи.
Търсим не обвинения, а истината. За екипажа на Риболовен кораб ВН 8112. За техните близки. За всички, които излизат в морето, пишат от Сдружение „Черноморски изгрев“.
