Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Коилова и Бабулкова срещу България и задължи България да създаде правна рамка, която да признае еднополовите връзки.

В своето решение ЕСПЧ потвърждава установената си практика, че България, както и другите държави, членки на Съвета на Европа, са задължени да създадат правна рамка, уреждаща отношенията на семействата на еднополови двойки. За целта може да се въведе различна от брака правна форма за признаване на всички семействата, които не са сключили брак.

Съдът постановява, че при липсата на официално признаване еднополовите двойки не са нищо повече от фактически съюзи според българското законодателство, като партньорите не могат да регулират основни аспекти от живота си като двойка, като например тези, свързани с имуществото, издръжката, защитата от домашно насилие и наследяването, както официално признато семейство. Те също така не могат да се позовават на съществуването на връзката си в отношенията със съдебните или административните органи. Жалбоподателките имат особен интерес да получат възможност да регистрират съюза си, за да бъдат техните отношения законно признати и защитени без ненужни пречки – под формата на основни права, отнасящи се до всяка двойка в стабилна връзка.

Съдът намира, че нито едно от основанията за нарушаване на обществения интерес, изтъкнати от правителството, не надделява над интереса на жалбоподателките да получат адекватно признаване и защита от закона на отношенията си (параграф 57 от Решението). Съдът стига до заключението, че България е надхвърлила пределите на свободата си на преценка и не е изпълнила позитивното си задължение да осигури правото на жалбоподателките на зачитане на техния личен и семеен живот.
 

Решението е ключово и фундаментално за развитието на българското законодателство в сферата на равенството и ЛГБТИ правата. Множество двойки в България се намират в правен вакуум, защото от едната страна на границата са съпрузи, а от другата страна – на територията на Република България – нямат никаква правна връзка.

Историята на Лили и Дари по пътя на признаване на брака им

Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са заедно повече от 14 години. През 2016 г. те сключват брак във Великобритания. След това подават искане към Столичната община, район “Люлин”, с което искат бракът им да бъде признат в България съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация. През 2017 г. Столичната община, район “Люлин”, постанови отказ да регистрира брака. Двете завеждат дело в Административен съд – София-град срещу този отказ.

Делото на Лили и Дари първоначално беше поето от правния екип на ЛГБТИ организация “Действие”, като за процесуални представители ангажирахме няколко адвокати, известни с правозащитната си работа – адв. Деница Любенова, адв. Адела Качаунова,  доц. Христо Христев, доц. Боряна Мусева и адв. Христо Копаранов.

Административен съд – София-град постанови решение, с което потвърди отказа на Столичната община, район “Люлин”, а това решение беше потвърдено и от Върховния административен съд през 2019 г.

Освен дело за признаване на брака им, Лили и Дари водят и дело за смяна на фамилията на Дарина, като делото е висящо пред Софийския градски съд. Лили и Дари водиха и дело срещу Центъра за асистирана репродукция, където им беше отказано финансиране на процедурата, поради единствената причина, че бяха уведомили центъра, че са в брак.

Производство пред Европейския съд по правата на човека

През 2020 г. Лили и Дари чрез адв. Деница Любенова от “Действие” подадоха жалба срещу Република България пред ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – право на зачитане на личния и семейния живот.


Два са основните проблема, които жалбата се опитва да разреши:

Дарина Коилова и Лилия Бабулкова имат законно сключен граждански брак в държава – членка на Съвета на Европа, т.е. държава, членка по ЕКПЧ, и бракът им не може да получи своята регистрация в рамките на Република България. Липсата на регистрация на брака им ги подлага на правна несигурност и ги принуждава да живеят в правен вакуум на територията на България.
        
България не е уредила правното признаване на семействата на лица от един и същ пол, с което поставя в риск семействата, които се намират в идентична ситуация. Неуреждането на правата на ЛГБТИ семействата засяга всички семейноправни взаимоотношения, в които тези семейства встъпват наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца, и им отнема над 300 други права, гарантирани на хетеросексуалните семейства.

Настоящото решение на ЕСПЧ е огромна стъпка за равенството на правата в България.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм