Административният съд във Варна обяви  нищожността на разрешението за поставяне на 10 преместваеми обекти, разположени на територията на два поземлени имота в местността Салтанат в Морската градина.

Делото е образувано по протест на Районна прокуратура – Варна, с което се иска обявяване на нищожност на  разрешение от 18 януари 2022 г. на главния архитект на Община Варна, с което е разрешено на „Овърсийз - Хоризонт“ АД поставянето на въпросните беседки.

В мотивите си съдът посочва, че разрешение е издадено при приложение на неправилния закон (ЗУЧК, вместо по ЗУТ и издадената въз основа на чл. 56, ал.2 от него Общинска наредба). Съдът прави извод, че разрешението е издадено от материално некомпетентен орган, като липсата на компетентност на издателя на акта е един от най-тежките пороци, с които може да бъде обременен един административен акт и това винаги е основание за прогласяване на неговата нищожност. 

Съдът приема, че не главният архитект, а кметът е компетентният орган, поради което следва и безспорният извод за  липса на компетентност на органа.

Като основание за нищожност съдът сочи и липсата на съгласие на собственика на земята и пояснява, че „от представените от страните доказателства, не се установи наличието на такава връзка, въпреки дадените от съда указания към главните и заинтересованите страни в производството.“ В мотивите се казва, че доказателства за наличие на правнорегламентирана връзка между държавата, представлявана от Областния управител на област Варна и „Овърсийз Хоризонт“ АД не е представена, като е  установено, че няма сключен договор за наем, с който определените места за поставяне на преместваемите обекти в двата държавни имота са отдадени под наем.

Съдът посочва, че е безспорно по делото, че целта на разрешението за поставяне на преместваемите обекти в полза на „Овърсийз Хоризонт“ АД  е търговска, а не е безвъзмездна за всички жители и посетители на Варна. Липсва изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемите обекти площ, каквито са изискванията на закона. В резултат, издавайки процесното разрешение за поставяне на обектите, главният  архитект е надхвърлил правомощията си и произнасянето на органа по недопустимо искане води до опорочаване на оспорения административен акт до степен на нищожност.

По делото се установи и несъответствие с целта на закона. От доказателствата по делото е видно, че преместваемите обекти, за които е издадено протестираното разрешение от 18.01.2022г., са съществували на място преди издаване на акта. Съдът прави извод, че процесното разрешение е издадено в  несъответствие с целта на закона, тъй като преследваната от закона легитимна цел  е преместваемите обекти да се поставят въз основа на валидно правно основание, каквото е законосъобразно издадено разрешение за поставяне, а не обратно – актът да се издаде след поставяне на преместваемите обекти, за да валидира със задна дата тяхното съществуване.

В мотивите си съдът посочва още, че при издаване на административния акт  са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, като цялата процедура по издаване на протестираното разрешение за поставяне на преместваеми обекти  не е спазена и разрешението е издадено в полза на лице, което не разполага с правно основание да иска издаване на акт от категорията на протестирания.

Накрая съдът прави извод, че при наличието на толкова съществени пороци в производството, приключило с издаване на протестираното разрешение на главния архитект на Община Варна, то е нищожно, респ. протестът на Районна прокуратура - Варна, по който е образувано делото, е основателен. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.