След труден (поне за мен) туристически преход от Беклемето, през Козя стена, със сетни сили стигнахме до хижа „Ехо” и още зашеметена от магнетичните гледки около нея, забелязах Теодор, прегърнал своето куче. Той и родителите му бяха дошли малко преди нас и бяха поседнали да вземат глътка въздух в очакване на залеза, а какъв е залезът там - най-красивият, който съм виждала през живота си! Веднага се разприказвахме, с хора като тях лесно се подхваща разговор, а за ден и половина познанството ни прерастна в приятелство. Тео е умен и общителен, а голямата му любов е планината, където ходи вече в продължение на 10 години. Как започва всичко, разказа той няколко дни по-късно, вече по телефона.
„Когато бях на четири години и половина някъде, нашите ме заведоха на преход (не точно преход, а екопътека до водопад над Враца). И от тогава се запалих. Един от първите ни върхове беше Ком. Преди няколко седмици направихме един от най-дългите си преходи, близо сто километра, също в Стара планина.”
Снимка: Личен архив
По време на преходите неизменно с тях е кучето им с ангелска душа и плашещо име – Демон. Тео разказа защо е наречен така, а и как са решили да си вземат куче.
„Чудехме се между три имена – Шадо, Демон и... не си спомням третото”. Сложихме имената в три купички, а отгоре храна и то си избра точно това име, което беше моето предложение”.
Демон е порода аляски маламут, взели са го на няколко месеца, а сега вече е на две години и половина. Решили да си вземат куче след един тежък зимен преход, отново да хижа „Ехо”. Тогава кучето на хижаря ги посрещнало, направило пъртина, с което им помогнало и това силно ги впечатлило.
Любовта на Теодор към планината го отвежда в училището за планински водачи в с. Черни Осъм. Там има обикновени паралелки от 1 до 7 клас, а специализираното обучение е от 8-ми до 12-ти, след изпитите от НВО. Тео няма търпение да започне тази учебна година, когато ще е в 8-ми клас и ще пристъпи към по-сериозното изучаване на планинските дисциплини.
Тео е от Кнежа и живее в пансиона към училището, където се чувства добре, заобиколен от приятели. Не всяка събота и неделя пътува до вкъщи, а често с по-големите си съученици катерят близките върхове в Троянския балкан. Има много приятели, както в училището, така и в селото. През миналата година с училището са направили вълнуващ преход в черногорската част на планината със запомнящото се име Проклетия, разказа още той
„Много интересен преход, с много красиви гледки, но изпитание за някои от нас”. Трудността дошла от това, че не всички си носели достатъчно вода и затова са си помагали. „На това ни учат в училише, да си помагаме и да си делим всичко в планината”, поясни момчето.
Снимка: Личен архив
Теодор не одобрява това, че много от неговите връстници прекарват по-голямата част от времето си пред екраните на телефоните и компютрите си. Приветства технологиите, но само, ако се ползват разумно.
Постепенно стигаме и до музиката, която е другата голяма любов на Теодор Фератов. Блясъкът в очите му докато свири на китарата си и начинът, по който го прави, силно впечатлиха всички присъстващи в хижа „Ехо” и направиха хижарската атмосфера наистина незабравима.
Интересът му се зародил малко след като влязъл в училището покрай приятели, които слушат такъв вид музика – рок и метъл. Тласък към музиката му дава и още нещо. Инцидент с баща му, чиито крак е бил контузен и това го оставя вкъщи за по-дълго време. Тогава Тео и майка му решават да му купят китара, на която да свири докато лекува травмата си. Малко след това Тео също получил подарък електрическа китара и така започнал да се учи. Въпреки, че свири по-сериозно едва от осем месеца, без уроци с учител, а само чрез интернет и с помощта на приятели, звуците на китарата му вече се леят като река за радост на присъстващите. Любимата му група е Металика, а от българските – БТР и Врани волоса.
Връщаме се в планината, за да поговорим за опасностите в нея. Важно е да се внимава, особено зимата, когато заплахата от лавини и подхлъзвания е голяма, съветва Теодор. Човек трябва да знае какви са възможностите му и да не се надценява, категоричен е той.
Снимка: Личен архив
Теодор обърна внимание и на опасностите когато си правим селфита от планинските върхове, както и на това колко е важно да пазим планината чиста. Той се занимава и с катерене и мечтае да напредне в този спорт. Другата му мечта е да премине през легендарния маршрут Ком – Емине, известен и като Маршрута на Дружбата. Теодор вярва в бъдещето на България и го вижда най-вече в туризма.
Думите на Теодор Фератов завладяват с мъдростта си, твърде дълбока за крехките му 14 години, а той определено осъществява желанията си, зареден с енергията на планината и музиката, с позитивизма на младостта и с вярата в себе си. И нищо друго няма значение.
