Съветникът на служебния министър-председател Андрей Гюров по въпросите за изборите Ваня Нушева бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира, че честността на изборите в България е застрашена, основно от системното изкривяване на резултата чрез купен, контролиран и корпоративен вот. Тя подчерта, че това е дълбоко вкоренен социален проблем, свързан с бедност, зависимости, недоверие в институциите и начина, по който функционират политическите партии. Нушева отбеляза, че има ръст на подадените сигнали и досъдебните производства, което показва по-голяма активност и доверие от страна на гражданите. Тя акцентира върху ролята на политическите партии, изборната администрация и институциите за гарантиране на честен вот, както и върху нуждата от по-добро обучение и подбор на членовете на секционните комисии. Според нея, борбата с изборните нарушения изисква дългосрочни и координирани усилия, а не само действия в деня на вота.

„Доверието виждаме, че намалява и то е резултат не само от действията на структури в изпълнителната власт, от действията на структури в съдебната, в законодателната власт, но трябва да си даваме сметка, че всъщност и политическите партии имат сериозна роля, бих казала даже най-сериозна роля за това всъщност българските избиратели, българските граждани да се чувстват и обезверени и много често обезнадеждени за това, че е възможно да има в максимално висока степен честни, свободни и прозрачни избори.“

„Ключът към честните избори основно можем да търсим в действията на политическите партии. Разбира се, тук имат роля и гражданите, медиите с всичките тези публикации по темата с разкрития, разследвания на медии, сигнали на граждани, с неприемливостта на гражданите да гледат отстрани и да приемат за нормално деформациите в изборния процес.“

“ 510 сигнала са подадени, като от тях повечето, 452, са във връзка с някакви данни за купуване на гласове. За корпоративен вот има 3 сигнала на този етап. За агитация, която е неправомерна – 13 сигнала.“

 „Има много висок брой на досъдебните производства, 165 до този момент. Всъщност тогава, когато са установени достатъчно данни или поне първоначални данни за това, че има истина, има факти в подадените сигнали, се образуват и досъдебни производства, които по-нататък продължават да се разследват, да работят по тях специализираните органи и в МВР, а и в прокуратурата.“

 „Над хиляда са предупредителните протоколи по реда на закона за МВР. Към днешна дата 1182, което означава, че МВР, поне служителите на терен, си дават сметка за това, че ако имат някакви недостатъчни, но все пак някакви данни за подготвяне на схеми, то те се стремят да действат превантивно, да извикат съответните хора, да ги предупредят за това, че не е допустимо да мислят да участват, да се включват в такива противозаконни дейности.“

„Използват се зависимости. В резултат на работа на терен, можем да видим, че всъщност става въпрос за размяна на услуги, търговия с зависимости, търговия с влияние, предварително договорени схеми за разплащане много по-рано и доста по-късно след изборната дата. Т.е. действията срещу купуването на гласове не могат и не трябва да бъдат еднократен акт, а трябва да са резултат от един дълъг процес.“

„Дискусията за това как да бъдат съставени секционните комисии не трябва да се провежда само единствено в тесен експертен кръг. Такава дискусия като цяло за промените в изборното законодателство трябва винаги да се провежда в един широк кръг. И от представители на политическите партии, защото те са основният инструмент за представителство на интереси, за легитимно представителство на гражданите в рамките на една демократична държава. Но трябва да вземат участие институциите, експерти, независими изследователи, неправителствените организации, наблюдатели, които на терен виждат какво се случва.“

“Българската държава отделя един изключително голям ресурс за заплащане на членовете на секционните комисии. Наистина впечатляващ ресурс, който ние даваме. Изразходваме по около 70-80-100 милиона, че и повече за избори. Вече правим обобщения за това, че за последните 8 избора някъде около 1 милиард лева  българската държава е дала. Но всъщност около 70-80% от тези средства са за заплащане на членовете на секционните избирателни комисии. Тоест те са се върнали отново към част от българските граждани, от тези, които са членували на секционни комисии. А тогава, когато се изразходва един публичен ресурс, той трябва да се изразходва по един разумен начин и със съответния изискван резултат. Ние нямаме изискване за резултат, за увереност за това, че тези членове на секционните комисии са участвали в обученията.“

„Всички изследвания показват, че мащабът на купения вот, на този, за който има преки доказателства, че става въпрос за покупко-продажба, размяна на някакви материални блага или директно на пари, мащабът на купения вот варира между 2 и 3-4%.“

„Контролираният вот много варира, с малко по-голям мащаб е, между 3-7-11% достига, особено на местни избори. Всъщност местните избори са изборите, които са натоварени с най-висок риск от развихряне на тези форми на престъпления срещу правата на гражданите.“

„Ние нямаме нужда от още повече недоверие, от изкуствено създадено недоверие в изборния процес, както към машините, така и към хартиените бюлетини. За това са насочени усилията и към проверка как работят машините и към работата на секционните комисии, дано този път политическите партии наистина да подходят с отговорност, да не си позволяват да номинират членове на секционни комисии, които на предишни избори са показали, че не спазват закона.“

Какво още сподели тя, чуйте във видеото!