Приключиха проучванията за 2022 г. на средновековния град Русокастро. В продължение на повече от месец Бургаските археолози проучваха единствен по рода си в България, поне досега, архитектурен паметник – укрепен проход, завършващ с монументална кула-кладенец. Подобни са открити при царската столица Царевец във Велико Търново и при средновековния Червен, но при Русокастро в средата на прохода е изградена допълнителна бойна кула, което го прави съвсем различен от останалите подобни съоръжения.

Проходът е дълъг близо 90 м. и широк от 3 до 7 м. Той е разположен между две крепостни стени, широки по 2.2 м. Западната стена е запазена на височина до 4 м., но източната е много зле съхранена – върху част от нея са излети бетонни основи за каменотрошачка, която е добивала чакъла за пистите на военното летище в Равнец през 60-те години на ХХ в. За тази каменотрошачка е взривяван и скалния хълм, върху който е построен средновековния град, така че и част от северната крепостна стена на града също е взривена.

В средата на прохода е изградена голяма бойна кула с правоъгълен план, дълга 4 и широка 2.5 м. От тази кула на юг проходът се стеснява до 3 м. ширина. Стените му свършват в равнинната част до Русокастренска река, с огромна кула-кладенец. Стените й са широки по 3 м. Самата кула е триъгълна, с издаден остър ръб, опиращ в шосето с. Русокастро – с. Желязово. Вътре в нея е иззидан голям кладенец, проучен на дълбочина до 4 м. Стените му са от огромни квадри, достигащи 1.2 м. дължина. Стъпалата към кладенеца са от цели каменни блокове, и са 8 на брой.

Категорично е установено, че проходът с кулата-кладенец е изградена през втората четвърт на XIII в., по времето на българския цар Иван Асен II и неговите първи наследници. Към края на века западната стена на прохода е ремонтирана в един къс участък.

Стените на прохода прерязват неизвестна досега сграда от VI в.

Предвид блестящите резултати от проучването, се планира проектиране на консервационно-реставрационни работи от страна на Община Камено.