Анализ е изготвен от студент по археология с петгодишен теренен опит в множество експедиции Николай Петров.

Пренасянето на тленните останки на цар Самуил в София безспорно е едно от най-бележитите събития в културната история на страната ни. По-малко внимание обаче получи гръцката страна на размяната. България върна 48 църковни реликви и в Музея на византийската култура в Солун Румен Радев и Кириакос Мицотакис споделиха надежди за помирение и общо бъдеще. Отвъд благодарностите обаче гръцкият премиер отправи категорично послание:

Родината ми няма да приеме уредби, които налагат чужд суверенитет, нито да заеме собствените си съкровища.

Адресатът бе Лондон.

Броени дни преди новинаta за финализирането на споразумението с родината ни, на 23 септември The Telegraph съобщава за срив в преговорите между Британския музей и Атина относно т.нар. Елгинови скулптури. По какъв начин културната сделка с България бе използвана от южната ни съседка за демонстрация пред международната общност в спора си с Великобритания?

Мраморната ябълка на раздора

За да се разберат дипломатическите намеци на Гърция, трябва да се уточни генезиса на спора.

През 1801 г. Томас Брус, седмият лорд на Елгин, британски посланик в Османската империя, решава да предприеме демонтаж на множество скулптури от целия Акропол на Атина. Той наема агенти (сред които италиански художник, формално изпратен да скицира творбите на елинското изкуство) и започва изнасянето на части от фриза, метопите и статуите от фронтоните на Партенона. По този начин Елгин сваля близо половината от оцелялата мраморна украса на храма, както и други детайли от Акропола.

Последните скулптури са свалени 1812 г. и са пренесени в Малта, тогава британски протекторат. Лорд Елгин инициира преговори за продажбата им на британското правителство и през 1816 г. сделката е финализирана за сумата от 35 хил. паунда (равняващи се днес на около 4,5 млн. паунда).

Шедьоврите на Фидий предизвикват фурор в Западна Европа, но далеч не са единодушно приети. Личности като лорд Байрон осъждат постъпките на Елгин, докато той се защитава с твърдението, че е имал формалното разрешение на Високата порта.

Гръцките искания, за връщането на изнесеното културно наследство, датират още XIX век но първата сериозна стъпка е предприета през 1982 г., когато министърът на културата Мелина Меркури поставя въпроса пред ЮНЕСКО. Година по-късно Атина изпраща формално искане към Великобритания за завръщането на всички експонати от Акропола. Основен британски аргумент е неспособността на Гърция да съхрани експонатите, затова през 2000 г. е проведен конкурс за строителството на нов Музей на Акропола, който да осигури оптимална консервация със съвременни технологии. През 2013 г. гръцкото правителство търси посредничеството на ЮНЕСКО в преговорите с британските институции, но Лондон отказва, позовавайки се на Закона за Британския музей, който забранява на настоятелството на музея да връща или премахва обекти от колекцията, освен при редки изключения или с одобрение на Парламента.

Мона Лиза наполовина

През 2021 г. междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за връщането на културни ценности приема за първи път специално решение по казуса. Комитетът обявява искането на Гърция за основателно и законно, призова Великобритания да преразгледа позицията си и посочи, че задължението за връщането на Елгиновите скулптури лежи върху британското правителство.

Следват нови опити на Атина. През ноември 2023 г. Риши Сунак отменя срещата си с Мицотакис, след като последния сравнява разделянето на скулптурите с разрязването на Мона Лиза наполовина. Година по-късно сякаш нещата се променят – Британския музей заявява, че се водят конструктивни разговори за Партенонско партньорство, The Guardian и BBC съобщават за наближаване на края на преговорите. Председателят на настоятелството на музея Джордж Озбърн споделя модел на заеми, но Атина отхвърля, защото би означавало признаване на британската собственост. Оптимизмът не се задържа и преговорите навлизат в нова патова фаза.

Шах-пат

През май 2026 г. ЮНЕСКО определя скулптурите като неразделна част от гръцкото културно наследство, което е дипломатическа стъпка напред за Атина. На 23 септември обаче The Telegraph съобщава за срив в преговорите.

Не е случайно, че след броени дни – на 29 септември – министърката на културата Лина Мендони и българският и колега Евтим Милошев подписват меморандума за взаимно депозиране на реликви с историческа стойност. В Солун останките на цар Самуил се превърнаха в нещо повече от дипломатически жест. Мицотакис заяви, че гръцко-българската размяна на реликви от колективната памет превръща трудните моменти от миналото в мостове към общо бъдеще. Не случайно премиерът на южната ни съседка подчерта, че Атина изпълнява своя исторически дълг. Също директно изрази, че Частите на Акропола трябва да съжителстват и да бъдат излагани заедно. Посланието за ефективността на културната дипломация поставя сделката като прецедент пред международната общност. Мицотакис споделя за нов етап в международния диалог за културното наследство. Тази промяна намира израз в днешната инициатива, която се основава на очевидния принцип, че паметниците и историческите ценности не могат да се третират нито като военна плячка, нито като резултат от обстоятелства, възникнали след тяхното създаване. (…) Дошло е времето на истината, на логиката, на справедливостта, но и на морала. За България това е историческо събитие, а за Лондон това е гръцко послание на етична изолация.

Остава открит въпросът, който тепърва ще бъде задаван. Предвид възможността за нова връзка с ЕС, изразена от новия британски премиер Анди Бърнам, ще бъде ли напомнено за скулптурите на Партенона, когато Лондон отново седне на масата с Брюксел? Засега това обаче е само хипотеза. Урокът от Солун е по-прост. Културното наследство се връща с готовността да признаеш, че миналото принадлежи на тези, които го помнят.

Източници: BBC, The Telegraph, The Guardian, DW, Protothema.gr, The Greek herald.