На въпросът за какво си циничен, Руши сподели пред Константин Вълков:
„Може би заради заниманието ми, примерно много често като гледам филми не успявам така истински да почувствам и да вляза в материята, защото знам какво се случва зад камерата. И, естествено, на тема известност и такива неща, като видя звезди да промотират някакви неща или да казват някакви неща, защото знам, че по някакъв начин си измислят или пък е просто някакъв пърформанс, нещо, което те искат да представят. Някаква представа за себе си продават, отколкото чистата истина. Такива неща. И също така вярвам, че, политиката много често не е това, което получаваме по новините. Че се играе на едно съвсем различно ниво и някакво се доверявам.“
Какво не виждаме от това, което се случва (в киното) и коя част от задкулисието ти харесва и коя не?
„Частта, която ми харесва е това, че когато си в снимачен процес, прекарваш много време с едни и същи хора и неизбежно се получава нещо като второ семейство. И свиквате един с друг, дори и с хората, с които може би не си симпатизирате толкова. Пак се научавате да работите заедно и да сте в същата стая и да работите върху крайния резултат заедно. И това нещо много ми харесва. Има нещо много смирено и човешко в процеса. Естествено, това, което не се вижда са скандалите и напрежението, което винаги го има в киното. Особено на тема обикновено пари, защото парите за един филм никога не стигат. Какъвто и да е бюджета. И мисля, че това важи и за дори много високо бюджетни филми, просто винаги има такъв момент. И също така егото на хората. Защото в крайна сметка кино се прави от актьори, режисьори, от креативни хора, които за да бъдат добри, обикновено имат голямо его и слава богу. Или някаква суета. Това ги прави добри в това, което правят. Но и също така понякога, като се сблъскат пречи и става напрежение.“
Какви уроци си научил от правенето на кино, които не беше научил от правенето на музика през годините?
„Аз съм малко нервак, не съм човек, който може да седи много на едно място. Когато застанеш пред камерата, трябва да умееш да си успокоиш тялото. Така че някакъв вид търпение, може би. И през героите, които съм играл... Сега аз не съм играл чак толкова много роли, но достатъчно, че някакси да науча нещо за себе си. Примерно, първият ми по-голям филм, „Цветът на Хамелеона“, там играя едно момче, което е леко социопатично, но така някакси го разбираш и ти става и мъчно за него. И там се идентифицирах с много неща за това как хората се държим пред обществото. И как много често не знаем какви са страховете, какво е детството на даден човек. Не знаеш какво точно има там, какво бушува, какво ги мотивира. И почнах да ставам много по-наблюдателен. А още повече, че Батко Стаменов, който играе в този филм, той точно това прави. Той наблюдава хората и ги имитира по някакъв начин. И да, и това ми даде такава насока и в живота. И почнах да ставам малко по-внимателен какво да слушам и да съм наблюдателен.“
А за премълчаването какво мислиш за запазване на приятелство, за предотвратяне на скандали? Премълчаването на истини може ли да бъде хубава дума дори?
„Трябва да си тактичен, трябва да си избираш кога, какво казваш. Защото ако някой е афектиран в даден момент, каквото и да кажеш, едва ли ще помогне на ситуацията. Но така в истинското приятелство мисля, че не трябва да се спестява от неща, трябва да бъдеш искрен и да си казваш.“
Един мъж прехвърлил 40-те години, какво продължава да му е любопитно в творчески план? От какво продължава да те е страх, че ще се справиш или няма да се справиш? Какво те провокира все още?
„Ами аз общо взето не съм много сигурен, че мога да кажа кое е нещото, но самият факт, че преди да почна идея, излизане на сцена, почване на писане на музика и записване в студио или пък снимане на клип или в киното нещо, умирам от страх преди това. Винаги ме е страх, винаги се притеснявам. Страх от провала или да си забравя текст, да изпея нещо супер фалшиво или нещо друго да се случи, което е извън моя контрол. Тези притеснения смятам, че означават, че все още ми се прави това и ме предизвиква и ми е интересно и ме вдъхновява.“
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
