В Бюджет 2027 правителството ще заложи мерки за стабилизиране на публичните финанси, стимулиране на икономическия растеж, подкрепа за семействата и бизнеса и увеличаване на средствата за отбрана. Това заяви премиерът Румен Радев в изказване пред участниците в започналия в столицата Софийски икономически форум. Той очерта и амбициозни планове за развитие на транспортната и енергийната инфраструктура, както и за привличане на големи международни инвеститори в областта на изкуствения интелект и роботиката.

Радев подчерта, че кабинетът работи в сложна икономическа и геополитическа обстановка, белязана от войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и нарастващите рискове за сигурността.

„Как ще се справим по-бързо с тежкото икономическо и финансово наследство? Ние все още сме в тенденция на намаляване на преките чуждестранни инвестиции, на експорта и на промишленото производство. Наследихме изпразнена хазна със задължения, без бюджет, със забавен План за възстановяване и устойчивост, с взривоопасно растящи социални разходи и липса на капитални инвестиции“, заяви министър-председателят.

По думите му проектобюджетът за следващата година, който ще бъде представен идната седмица, трябва да съчетае на пръв поглед противоречиви цели – повишаване на доходите и подкрепа за инвестициите, съчетани с намаляване на дефицита и задлъжняването.

„В Бюджет 2027 залагаме ясни приоритети. На първо място е оздравяването на публичните финанси. Повишена социална и семейна подкрепа, повече средства за отбрана, за критично важни сектори като здравеопазване, образование, култура и спорт. Стимулиране на производството чрез данъчни облекчения, защото само по-голямата производителност и конкурентоспособност могат истински да решат задачите ни в бюджета“, посочи Радев.

Той обяви, че целта е България постепенно да се откаже от икономически модел, основан на потребление, преразпределение и евтин труд, и да премине към ускорен растеж чрез инвестиции, иновации и по-висока производителност.

Голяма част от изказването си премиерът посвети на последните атаки срещу кораби в Черно море. Той увери, че българските институции са реагирали своевременно, а страната е мобилизирала военния си капацитет и е потърсила съдействие от НАТО и европейските партньори. „Още в първите минути на трагедиите, които се случиха в нашата изключителна икономическа зона, спасителните ни екипи бяха там, въпреки тъмната част на денонощието и тежките метеорологични условия. Ние показахме, че България като цивилизована държава може да изпълнява своите международни задължения по аварийно търсене и спасяване“, заяви Радев.

По думите му са проведени разговори с представители на НАТО, Европейската комисия, Румъния и Турция, а съюзнически самолети вече участват в наблюдението на Черноморския регион.

Премиерът коментира и призивите да бъде посочен отговорният за атаките. „Аз бях единственият премиер от нашите три държави членки на НАТО в Черно море, който извика руския посланик и много ясно заяви своята позиция. Но имам принципи. Когато обвинявам, преди да обвиня, трябва да имам ясни доказателства. Не мога да го направя на базата на лозунги“, подчерта той.

Радев увери, че българските пристанища и териториални води остават безопасни за корабоплаване. Според представените от него данни трафикът през пристанищата във Варна и Бургас не е намалял вследствие на инцидентите.

„Котвата на нашата сигурност е в Европейския съюз и НАТО, в силното трансатлантическо партньорство със стратегическия ни съюзник САЩ. Но сме длъжни да продължим да развиваме и собствения си отбранителен капацитет“, каза министър-председателят.

Радев обяви намерението на правителството да промени начина, по който се финансира изграждането на стратегическата инфраструктура. Според него, ако България продължи да разчита единствено на публични средства, завършването на необходимите транспортни връзки може да отнеме поне 50 години.

„Моделът, който ще приложим, е мобилизиране на частен капитал за бързо изграждане на нашата стратегическа транспортна инфраструктура. Предстои да създадем национална инвестиционна компания и да започнем много бързо да мобилизираме капитал по различни начини“, заяви премиерът.

Той посочи като приоритети тунела под Петрохан, магистралите „Черно море“ и „Рила“, направлението Видин - Ботевград, завършването на „Хемус“, както и изграждането на трета лента на „Тракия“ между София и Пловдив. Сред важните проекти е и транспортната връзка между гръцкото пристанище Александруполис, България и Румъния.

Министър-председателят съобщи, че правителството води напреднали разговори с международни инвеститори за изграждане на мащабни центрове за изкуствен интелект в България. „Това е сериозен европейско-американски консорциум. Те споделиха, че искат да направят най-голямата фабрика за изкуствен интелект именно в България. Попитах ги защо не я направят в Германия или Франция. Отговориха, че там трябва да чакат пет години за разрешителни и присъединяване към мрежата. А тук ние предлагаме най-важното – скорост на решенията, скорост на изпълнението и подкрепа на най-високо политическо ниво“, разказа Радев.

Той отбеляза, че страната вече разполага със значителен капацитет за съхранение на електроенергия чрез батерии, което според него създава предпоставки за по-ниски цени и развитие на възобновяемите енергийни източници.

Правителството ще работи и за реализирането на три проекта за помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които да подпомогнат балансирането на енергийната система. Радев определи рафинерията в Бургас като стратегически актив не само за България, но и за Европа. Според него в условията на недостиг на определени горива на континента е необходимо по-активно европейско участие в търсенето на решения за нейното бъдеще.

Премиерът анонсира и конкретни мерки за подпомагане на бизнеса, които кабинетът предвижда да заложи в бюджета. Сред тях са данъчни стимули за научноизследователска дейност и технологичен трансфер, повишаване на прага за регистрация по ДДС, намаляване на административната тежест и по-лесен достъп до инвестиционна подкрепа.

„Решени сме да намалим прага за приоритетни проекти от 25 на 15 милиона, така че и средните български предприятия да могат да се включат. Нашата цел е българите със своя предприемачески дух все повече да изкарват парите си от банките, където те стоят, и да ги влагат в реалната икономика“, посочи Радев.

Той увери, че въпреки ограниченията в публичните финанси ще бъдат предвидени повече средства за образование и здравеопазване, включително за Националната детска болница и възнагражденията на младите лекари. Същевременно кабинетът подготвя по-строг контрол върху разходването на средствата от Националната здравноосигурителна каса чрез нови дигитални системи.

В социалната сфера се предвиждат данъчни облекчения за семейства с деца, за деца с увреждания, както и стимули за разходи, свързани със спортни и културни занимания. „Няма да оставим пенсионерите без повишение на пенсиите. Макар и минимално, ще имаме увеличение и в администрацията“, заяви премиерът.