На 25 август 2025 г. България, заедно с Хърватия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Унгария и Република Северна Македония, подписа Меморандум за разбирателство относно развитието на капиталовите пазари. Церемонията се състоя в Загреб, Хърватия, като страната ни беше представлявана от заместник-министъра на финансите Методи Методиев.

Подписаният документ поставя основите на регионално сътрудничество, насочено към създаване на по-дълбоки, ефективни и свързани капиталови пазари в Централна и Югоизточна Европа.

Какво предвижда меморандумът? И защо регионалните пазари имат нужда от модернизация

Меморандумът цели премахване на пречките пред трансграничните капиталови потоци и изграждане на по-свързана и устойчива финансова инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа. В епоха, в която нови форми на активи като меме койни вече не са просто интернет шеги, а събират огромни онлайн общности и реален инвестиционен интерес, традиционните капиталови пазари също трябва да еволюират, за да отговорят на динамиката на съвременните инвестиционни предпочитания.

Макар меморандумът да е насочен основно към хармонизиране на регулации, увеличаване на ликвидността и улесняване на финансирането за бизнеса, той също така признава нуждата от по-гъвкави и достъпни капиталови инструменти. Подобна интеграция би позволила на националните пазари, включително българския, да се отворят към по-широк спектър от инвеститори и активи, сред които все по-често попадат и дигитални финансови инструменти с нестандартен профил.

Значение за българския бизнес

За българските предприемачи, подписаният меморандум е възможност за нов достъп до капитал, който досега често беше ограничен от малкия мащаб на местния пазар. Компаниите ще могат да привличат инвеститори и от съседни страни, без да се сблъскват със сериозни административни или регулаторни пречки.

По-конкретно, МСП и стартъпи ще получат по-лесен достъп до ранно финансиране, включително чрез борсови листвания, облигационни емисии или нови фондови механизми. За тези компании, които често срещат трудности при финансиране чрез банки, капиталовият пазар предлага гъвкава и прозрачна алтернатива.

Освен това, за институционалните инвеститори и пенсионните фондове, подобна интеграция отваря по-широк избор от инструменти и пазари, което повишава доходността и диверсифицира риска.

Икономическите ползи в дългосрочен план

Подписаният меморандум има реален потенциал да трансформира икономическата среда както в България, така и в целия регион.

1. По-висока конкурентоспособност

По-ефективни капиталови пазари означават по-ниски разходи за набиране на средства, по-бърз достъп до инвеститори и по-лесна експанзия в чужбина. Това ще направи българските компании по-конкурентни на регионално и глобално ниво.

2. Насърчаване на инвестициите

С намаляване на регулаторните пречки, чуждестранните инвеститори ще разглеждат България като по-привлекателна дестинация за капиталови вложения. Повече инвестиции означават повече работни места, иновации и растеж на БВП.

3. Финансова стабилност

Диверсифицирани капиталови пазари намаляват зависимостта от банковото кредитиране, което прави икономиката по-устойчива при финансови шокове. Това има значение не само за бизнеса, но и за държавните финанси.

4. Реално приближаване към европейските норми

Според данни на Букурещката фондова борса, пазарната капитализация в Румъния е била 20,7% от БВП в края на 2024 г., докато в Хърватия е достигнала 33,8%, в Унгария 21%, а в Гърция – 43,7%. Тези нива ясно показват, че България има изоставане, което може да бъде преодоляно чрез регионална координация и технологична модернизация на пазара.
 

Какво предстои?

След подписването на меморандума се очаква всяка страна да започне работа по национални планове за изпълнение, включващи:

  • Създаване на съвместни експертни работни групи
  • Обмен на добри практики между регулатори и фондови борси
  • Насърчаване на двустранни и многостранни инвестиционни инструменти
  • Засилване на финансовото образование и пазарна култура сред населението

Министерствата на финансите ще подготвят периодични доклади за напредъка, като се очаква първите конкретни резултати да станат видими още през 2026 г.

Ролята на регулаторите и публичния сектор в изпълнението на меморандума

За успешното прилагане на подписания меморандум водеща роля ще имат финансовите регулатори, надзорните органи и публичните институции. Те ще трябва да гарантират синхронизиране на националните законодателства с общите цели на регионалното сътрудничество.

Съществено значение ще има и адаптирането на административните процедури към новите стандарти. Това включва премахване на излишната бюрокрация, която възпрепятства трансграничните инвестиции и забавя достъпа до финансиране.

Българската Комисия за финансов надзор (КФН), съвместно с Министерството на финансите, ще трябва да изработи ясни стъпки и технически указания, за да се реализират възможностите от меморандума. Ключово ще бъде и своевременното прилагане на тези мерки в съответствие с регионалните ангажименти.

Също толкова важно е да се води активен диалог с всички пазарни участници – фондови борси, инвестиционни посредници, емитенти и инвеститори.

Само така ще се гарантира, че регулаторните промени ще бъдат посрещнати с готовност и практическо разбиране.

Ролята на публичния сектор не се ограничава само до регулации – държавата трябва да дава пример чрез емисии на държавни ценни книжа, прозрачност и стабилност, които изграждат доверие към пазара. Само при такъв институционален ангажимент меморандумът може да доведе до трайни икономически резултати..

От подписване към реални резултати

С подписването на Меморандума за разбирателство относно развитието на капиталовите пазари, България прави ключова стъпка към финансова интеграция и икономическа модернизация. Документът създава нови възможности за бизнеса, отваря пазарите към по-широка инвестиционна база и насърчава устойчивия растеж.

В контекста на глобалната промяна във финансовите модели регионалното сътрудничество е не просто стратегически приоритет, а необходимост за икономическа стабилност и конкурентоспособност. Ако ангажиментите от меморандума се изпълняват последователно и координирано, България има шанс да се утвърди като активен играч в едно модерно и отворено европейско капиталово пространство.