Разследване: Намерихме ли фалшив мед в пет големи вериги?

Когато купуваме мед, всички очакваме едно и също: чист, натурален продукт, който носи ползи за здравето. Но какво всъщност стои зад красивия етикет? Пчелен мед ли е наистина това, което ни продават в магазините?

Agri.bg предприе независимо разследване. Купихме 20 различни разфасовки от петте най-разпространени и разпознаваеми търговски вериги в България: Метро, Кауфланд, Лидл, Фантастико и Билла. Пробите бяха изпратени в акредитирана лаборатория и анализирани по ключовите физико-химични показатели (глюкоза, захароза, водно съдържание, диастазна активност, HMF) според европейското законодателство. 

12 години по-късно: Какво се промени?

За последен път мащабно независимо изследване на меда у нас беше направено от сдружение „Активни потребители“ през 2014 г. Тогава резултатите бяха шокиращи: всяка втора марка не покриваше нормите, а масовото присъствие на захарни сиропи и ниска диастазна активност беше норма.

Днес, 12 години по-късно, нашето разследване показва качествена промяна.

От общо 20 проби:  

- 15 отговарят напълно на всички изисквания на ЕС.  

- 5 проби (25%) не покриват нормата за хидроксиметилфурфурол (HMF). Това е един от най-важните показатели за качество.

В същото време:  

- 100% от пробите са в норма за водно съдържание и диастазна активност.  

- 95% са в норма за съдържание на захароза.

Казано с други думи - по основните показатели медът изглежда естествен. Проблемът се крие в един-единствен, но много красноречив индикатор. И това означава едно, че проблемът се е преместил в друга равнина, но все още съществува. 

Кой е “проблемният” показател?

Отклонението в стойностите на Хидроксиметилфурфуролът (HMF) не доказва, че медът е „фалшив“. То показва дали продуктът е бил прегряван, съхраняван неправилно или просто е прекалено стар. Допустимата граница според ЕС и България е 40 mg/kg.

Въпреки липсата на добавена захар, 25% от пробите (5 от 20) се провалиха при изпитване на един от най-критичните показатели за качество - хидроксиметилфурфурол (HMF).

HMF не е добавка, а вещество, което се образува при прегряване или прекомерно стареене на меда.

Допустимата граница в ЕС е 40 mg/kg. В нашето изследване:

• Една проба достигна 251,80 mg/kg - над 6 пъти над лимита.

• Останалите 4 проби с отклонение в стойностите също са извън допустимото, макар и с по-ниски превишения.

За коментар и тълкуване на резултатите потърсихме независимо мнение от проф. Димитър Греков от Аграрния университет – Пловдив. Той е категоричен: 

„Пробите с високо съдържание на HMF не отговарят на изискванията на ЕС и БДС и не следва да се пускат на пазара като пчелен мед“, коментира проф. Греков пред Agri.bg.  

Най-сериозният случай виждаме при една от пробите:

„Това ниво на HMF е изключително високо и може да се дължи на силно прегряване или много дълго съхранение. Медът не трябва да се пуска на пазара и съответно веднага трябва да се изтегли от търговската мрежа“, категоричен е проф. Греков.

При останалите четири проби, при които се превишават стойностите на този показател, отклонението е по-умерено, но все пак тревожно. Проф. Греков обяснява: 

„Тези резултати могат да са вследствие на съхранение при повишени температури или остаряване на продукта“, добави експертът.

За потребителя това означава, че купува мед, който е загубил своите ензими и свойства, превръщайки се в обикновен подсладител. 

Институциите потвърждават: Високи стойности на HMF са проблем в България 

Заради установените отклонения Agri.bg подаде официален сигнал до Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), придружен с протоколите от лабораторните изследвания. Агенцията потвърди, че вече се извършва повторна проверка на конкретните партиди и условията на съхранение и търговия. Ако е необходимо, тези продукти ще бъдат изтеглени от пазара.

„Пчелният мед на българския пазар се контролира в рамките на Националната програма за контрол на качествените характеристики на храните. През 2025 г. са анализирани 143 проби, като при 16 от тях (11%) са установени несъответствия. Те са свързани с показатели за прегряване или неправилно съхранение на меда. За всички случаи са предприети съответните административни мерки“, се посочва в официалния отговор на Агенцията до Agri.bg.

Това показва, че нашето разследване, макар и с по-малка извадка, е уловило съществуващия проблем, който е известен и на контролните органи.

Когато медът не е това, което трябва да бъде

За да разберат още по-добре потребителите какво означават резултатите, които получихме от нашето разследване, разговаряме с Биляна Николова - първият български меден сомелиер, която практикува и пчеларство.

„Като меден сомелиер най-често се сблъсквам не толкова с откровено фалшифициране, колкото с мед, който е загубил своята същност. Това се случва, когато продуктът е прегрят, прекомерно филтриран или съхраняван неправилно. Такива медове изглеждат „перфектно“ - бистри, еднородни, с удобна течливост, но са лишени от характер. Ароматът е слаб или почти липсва, вкусът е плосък, без нюанси и развитие“, обяснява Николова.

Тя подчертава, че освен компрометираното качество, друг често срещан проблем е неправилното представяне на меда:

„Мед, обозначен като монофлорен, който всъщност няма типичния профил за съответния ботанически произход. В България съществува стандарт - БДС, според който за да се обозначи един мед като монофлорен, съдържанието на полен от съответното растение следва да е над определен праг (обичайно около 40%). Когато това не е изпълнено, подобни твърдения са по-скоро маркетинг, отколкото реалност“, добави още тя.

Въпреки че някои форми на фалшификация могат да се доловят сетивно, Николова е категорична.

„Затова, когато става дума за сигурност, най-надеждният подход остава лабораторното изследване“.

Какво казва Брюксел?  

През 2021-2022 г. Европейската комисия и OLAF проведоха мащабна координирана акция „From the Hives“. Резултатите, публикувани през 2023 г., показаха, че от 320 тествани вносни проби 46% са подозрителни за примесване на захарни сиропи. Замесени бяха 133 бизнеса - 70 износители и 63 вносители. България беше една от 16-те държави членки, които доброволно участваха в акцията.

В отговор на нашите въпроси говорител на Европейската комисия заяви:

„Откриването и борбата с измамите с храни е отговорност на държавите членки… При установено несъответствие държавите могат да предприемат широк спектър от мерки – от отхвърляне на пратки на границата до изтегляне от пазара.“

Комисията подчертава и новите инструменти, които влизат в сила през следващите години: задължително посочване на произхода при смеси от мед (от юни 2026 г.), нови методи за анализ (2028 г.) и по-строга проследяемост.

По темата БАБХ също коментираха:

„Съвместните разследвания на OLAF и българските институции (БАБХ, Агенция „Митници“, МВР, Агенция за държавна финансова инспекция и Прокуратурата на Република България) са дали убедителни резултати за наличие на координирани действия между участници по веригата – износители, вносители, производители на смеси и техни клиенти в различни държави. Разследванията включват проверки на място, пробовземане и анализ на компютърни и телефонни данни.

От страна на БАБХ са предприети всички необходими действия, като случаят е предаден на OLAF. Засилен е и контролът чрез увеличаване честотата на проверките и лабораторните анализи.

Анализите в акредитирани лаборатории не установяват отклонения. Операцията не обхваща пчелен мед с произход България“, коментираха още от БАБХ.

За потребителите: Как да избираме истински мед?

Според лабораторните резултати и експертния анализ, продуктите с повишено HMF са годни за консумация, но с компрометирани качествени характеристики. Тоест, не става въпрос за „опасен“ мед, а за мед, който е загубил част от своите полезни свойства и автентичност. 

Биляна Николова дава ценни съвети за избор на мед:

„Когато говорим за това откъде да купуваме мед, най-сигурният избор остава директният контакт с пчеларя или с бранд, който работи прозрачно и последователно. Важна е не толкова самата точка на продажба, колкото доверието и проследимостта. Специализираните магазини за биохрани също могат да бъдат добър ориентир, защото подбират внимателно доставчиците си. В крайна сметка потребителят не купува просто продукт, а история – регион, сезон, грижа за пчелите и отношение към качеството“, заключи тя.

Какво следва?

Това разследване е само началото на по-големия ни проект „Меденият капан“. Ще продължим да следим цялата верига - от кошера до рафта. Защото качеството на меда вече не зависи само от пчеларя. Най-големият риск днес се крие между склада, транспорта и супермаркета.

Потребителите имат право да знаят какво купуват. И ние ще продължим да им го казваме.

Бонус съвет: Как да тестваме меда вкъщи?

Има няколко начина, с които лесно можете да видите дали медът, който имате вкъщи, е качествен и чист, или не.

Смесете равни части мед и метилов спирт. Чистият мед ще се утаи на дъното, а нечистият ще се разтвори и ще оцвети течността.

Вземете църковна свещ с памучен фитил и го потопете добре в малко мед. След това запалете фитила. Ако той гори равномерно, това означава, че медът е чист. Ако не се запалва или това става трудно, най-вероятно има добавена вода, която се абсорбира от фитила.

Върху бяла памучна кърпа сложете малко мед, разтъркайте и след това изплакнете. Ако медът е чист, няма да остави никакво петно.

Изготвянето на това разследване е подкрепено с грант от Journalism Science Alliance