Всички които подкрепяте ВЕТО за Македония, за започване на преговори с ЕС, веднага напуснете моя профил. ВЕДНАГА! – това прочетох във ФБ, написано от човек роден в Македония – вече с български паспорт, от години живеещ в България и работещ (както той може) за нормализиране на климата между двете държави. Човек, определящ се като българин от Македония.
Напълно подкрепям ВЕТОТО! Най-сетне националният интерес е отстоян! Нито крачка назад. Довиждане! - цитирам само един от получените отговори
Емоциите у хората от двете страни на границата, която всъщност не е съвсем граница, отдавна не са завирали така. Отдавна общественото мнение у нас не е било толкова категорично в една посока – отстояване на историческата истина. Отдавна не сме били свидетели и на толкова изострено антибългарско говорене край Вардар.
Мина времето на традиционното политическо лицемерие. Очакването днешната Република Северна Македония да започне преговори с ЕС се оказа катализатор за изчистването на теми, за които до сега липсваше политическа воля. Политиката на шиканиране доведе нещата до там на масата да бъдат поставени отдавна нерешени въпроси в сгъстени срокове.
Радваш ли се на ветото на България?- ме попита непознат от съседката ни.
Вероятно мнозина оттатък границата трудно биха разбрали, че единството на общественото мнение в България този път страната ни да бъде неотстъпчива и категорична, съвсем не е радостно.
Тъкмо обратното!
Тъжно е, че стигнахме до тук. Но когато с години отстъпчивостта и добронамереността ти ( а България наистина направи не малко за Република Македония) се възприемат като наивност. Когато с години получаваш обиди, не можеш да продължиш да бъдеш отстъпчив, дори когато това е дело на брат ти.
И "наказанието" е опит не да нападнеш, а да коригираш.
Бившият премиер на съседката ни Любчо Георгиевски се опита да обясни на българското общество колко голяма крачка е направила Македония, започвайки да говори за историята като обща. Така е! Със сигурност не е лесно да приемеш, че си живял в неистина. Че Гоце Делчев е писал на български не само защото в онези години не е съществувал указ за създаването на "македонски език". Със сигурност на премиера на съседката ни Заев не му е лесно да балансира с крехкото си политическо мнозинство на агресивната опозиция от ВМРО-ДПМНЕ, чиято реторика буди най-крайните страсти по отношение на България.
На българските политици също не им е лесно да обяснят на Германия за какво се опъват. Европейските държави съвсем нямат желание да ги занимават с неясни за тях проблеми.
За това е важно и в Република Северна Македония, а и у нас да се разбере, че умните хора ще постъпят умно в ситуация, която иска умни и смели решения.
Решения, за които до сега липсваше воля. И последователност.
И политиците да не прехвърлят на историци решението на политически казуси.
А ако и обществата в двете държави вместо да се дърлят в ефира или социалните мрежи притиснат политиците си границата и физически да бъде условна, общуването - реално, а инфраструктурата - съвременна, тези емоции биха изглеждали по друг начин.
В 21 век сме, пред Македония има реална перспектива да приключи с балканската си самодостатъчност. Да затвори една страница и да отвори нова. Да порасне и помъдрее, а България да не се сеща за нея само отвреме навреме.
Тази ситуация катализира процеси, за които само времето не е било достатъчно, защото то създава усещането, че "може и така".
И емоциите "мразя-обичам" не са градивни.
А дали ще се окажем умни? Ние, от двете страни на границата, която сами трябва да направим истински условна...ще видим.
Да си храбър изисква жертви-това са знаели и македонските комити от общата ни история.
