Ще издържи ли здравната ни система? Колко отговорни трябва да бъдем ние в условията на карантина? Как ще се отрази пандемията на бизнеса, ще може ли икономиката да издържи? Как да бъдат защитени правата ни като работници? По тези и други въпроси говори председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев в предаването на Дарик радио „Кой говори“ с Нина Александрова.

Имате ли данни какви са загубите на бизнеса, колко хора са засегнати от това, което се случва? Бизнес под карантина, никой не беше подготвен за това.

Пандемията се случи в момент, в който българската икономика беше на своя исторически връх като развитие. Никога България не е била толкова богата, с толкова работеща икономика, с толкова сериозни позиции на европейските пазари, с толкова високи нива на износа.

Знаете, че само преди месец нашите новини започваха с това, че бизнесът има нужда от работна ръка, защото не може да смогне на изпълнение на поръчките. От тази гледна тока, това което ни връхлетя, ни връхлетя в момент, в който като че ли имунната система на бизнеса е била най-развита.

Казвам го това нещо, защото пандемията се случва без да подбира икономическото развитие на отделните държави. И без пандемията от коронавируса икономическите показатели на Италия, която е третата икономика в Европейския съюз, бяха доста плашещи. Сега това, което се случва в Италия, е просто един катализатор на задълбочаващата се сериозна съществуваща преди пандемията криза.

Колкото до конкретното измерение на щетите, най-вероятно и най-добрите одитори, и най-добрите анализатори ще имат работа година след като пандемията приключи. Никой не познава такъв не само социален, но и стопански шок.

Дайте си сметка само за най-простото нещо – заради абсолютно разбираемите и резонни мерки на защита на националните граници, логистиката в Европа приключи. В момента ние се радваме на постигането на някакви временни споразумения за транспортни коридори. Просто нещо да мине от точка А до точка Б.

И когато като конструкция Европейският съюз е направен в най-идеалистичния си вид - той е със шенгенското споразумение без граници, изведнъж националните системи за здравеопазване, за сигурност и т.н. спират, и се появяват граници.

На практика в момента европейската карта на коронавирусно заразените нации прилича на средновековна Европа – когато всяко княжество е имало свои граници и свой митнически режим.

Това, което най-много се гордеехме и радвахме, и го бяхме превърнали в нещо толкова нормално – свободно придвижване на хора и стоки – няма такова нещо вече.

Това е 75-та година Хелзинки – нещо, което е било мечта – почти осъществена в собствения ни живот. Така че мога да кажа, че след началото на епидемията и в България, можем поне да очертаем три групи компании в зависимост от реакцията на средата и бизнес партньорите.

Първата е средната категория – това са работещи със затруднение фирми, но работещи заради изпълнението на поръчки - имат осигурено финансиране. Там големият проблем е как да довършат това, което е поръчано – това са обикновено тези координирани с Европа доставчици, защото в България се произвежда елементна база и агрегати, които се интегрират или в странство, или са част от производствения процес.

Можем ли да кажем, че това са например шивашки фирми, които имат поръчки от Италия, Испания?

Да, нещо такова. Или толкова многото на брой предприятия, които работят в различни сектори на автомобилната индустрия, които трябва да изнесат тази продукция, и там се чака.

Това са предприятия, които трябва да получат една наистина смислена подкрепа, за да могат да завършат онова, което е започнало като производствен процес, защото това е процес, не е нещо, което да купиш готово от магазина. Но те имат и ресурса, и резервите да работят.

Групата на много печелившите, които преди кризата не бяха такива, е групата на свързаните с пандемията продукти и условия – фармацията безспорно, търговията безспорно, доставката на храни категорично.

По нов начин изглеждат вече интернет компаниите, при тях вече при прогнози за 2-3 пъти нарастване на бизнеса им, в момента някои анализатори говорят за 20-30 пъти ръст на интернет компаниите, защото на практика едно от големите последствия на кризата е ускорената ни дигитализация, вследствие на принудителната алиенираност на всеки човек.

Всеки сега, за да спазва извънредните мерки, сигурността и здравните мерки, трябва да си стои сам вкъщи. Какво прави човек като е сам вкъщи? Слуша Дарик радио - прекрасно, гледа телевизия и останалото време е в интернет – било то за да чете новини, било то за да се забавлява, стрийминг и всичките тези неща се случват и в момента се развиват бурно

Последната група, за съжаление, са компаниите които просто коронавирусът ги смачка за една нощ – в този отрасъл попада и медийният отрасъл.

В известен смисъл медиите заедно със здравеопазването и системата за сигурност в държавата са може би трите най-важните дейности в такъв момент на криза, защото в крайна сметка, ако имаш 7 милиона алиенирани българи, единственото място, където те стават общност, е чрез твоето предаване или предаването на Мишо Дюзев. Тогава, когато ние кажем „да, и последният заразен е излекуван“, това пак трябва да се чуе по медиите.

Да поговорим за мерките на държавата, дали са адекватни на този етап? Ще говорим обаче за тези, които казахте „за една нощ ги смачка“ тази пандемия. Като вървим по улиците виждаме затворени магазинчета, затворени ресторанти, много тъжна гледка. Това ли са търговците на дребно, на едро?

Ами да, вижте, на практика е задраскан целия отрасъл на заведенията за хранене и въобще за прекарване на свободното време. Друг в въпросът, че от една страна свободно време имаш колкото искаш, но в момента, заради забраната да го ползваш по начина, по който си го ползвал преди заразата, всички тези заведения просто ги няма.

Тази организация е член на Българска стопанска камара с председател Ричард Алибегов, там буквално в неделя срещу понеделник бяха освободени стотици, ако не и хиляди хора.

Туризмът, много важен сектор за България - сектор, който наистина е на ръба според мен в момента.

Не, туризмът в момента просто е задраскан. Виждате, пак не коментирам основателността, разбира се, че е правилно решение да се спрат онези зони, които могат да бъдат инкубатор на взаимно заразяване, като това, което се случи с пистите на Банско и Пампорово, но слушах вчера в Дарик Мариян Беляков, който е изпълнителен директор на Пампорово. Имам чувството че той не разказваше за туристически сезон, а все едно предаваше комюнике от бойното поле. Там е тотална катастрофа.

Морският туризъм – това, което общо взето е масовия туризъм и България като дестинация се е дефинирала като лесно достъпна евтина дестинация – там също е катастрофа, защото до миналия понеделник нивото на резервациите не беше по-ниското от това на миналогодишните. Миналия вторник за първи път дойдоха първите мейли с канселиране на вече потвърдени резервации. Най-големият проблем в действителност е, че никой не знае колко време продължава това

Ако това наистина приключи в първо полугодие, шансът за туризма, морския и летния, е това, че обикновено след такива епидемии хората имат нужда и от бързо възстановяване и от бърза ресоциализация на алиенираните до този момент хора.

И в известен смисъл тогава българският морски туризъм може да се окаже една добра лечебница, защото всички ние, това е доказано, в момента стигаме до дефицит на витамин D, а витамин D се прави на плажа, на слънцето.

Така че, ако имаме шансът да приключим в първо полугодие с тази криза, смятам че някаква надежда за морския туризъм има.

Може би трябва да проявим и това, което в момента ми се струва, че проявяваме – съпричастност. Да останем на море в България, да останем тук да подкрепим българската икономика

Аз смятам, че точно в този момент хората едва ли биха имали нужда от дълго убеждаване. Просто през 2020 г. можеш да си останеш в България.

За работниците, които са освободени, г-н Радев? Хиляди хора остават без работа, има голяма несигурност.

Понеже първия въпрос беше за мерките, които ще предприеме държавата, аз трябва да кажа, че до този момент предприетите мерки са никакви, по скоро има анонсиране на някакви мерки.

Вчера имаше поредица институционални срещи на представителите на работодателските организации с президента на Републиката и с финансовия и икономическия министър и министъра на туризма. Смятам, че бавенето и дългото умуване какви да са мерките е по-вредно, отколкото да се вземат малки или недостатъчни на първо време стъпки, но да се вземат някакви такива.

И понеже бизнесът общо взето се опитва да се справи, и успява да се справя и без държавата, трябва да ви кажа, че и в момента той се самоорганизира в тази криза да действа антикризисно. За мен е удоволствие, че точно Българска стопанска камара в Шумен, например, откри сметка по инициатива на собствениците на компанията Теси, братя Кюркчиеви.

Събират се в открита сметка ресурси за подкрепа на общината в тази криза. Така че когато някой започне да ми говори за безотговорността на българският бизнес – да го видя сега, защото вече има такива прояви.

В момента в Стопанска камара в София обмисляме, разбира се дигитално, платформа, в която свободни ресурси на българските предприемачи да се разменят там, където са излишни, да бъдат предоставяни там, където са нужни

Тук става въпрос примерно за излишен персонал - приключват работа заведения от днес за утре – има 160 работника, предоставят се, афишират се, ако трябва се пише с какви квалификации и умения са, а в този момент, онзи който има спешна нужда от нощна смяна, за да се доизработи това, което трябва да бъде експедирано, да бъдат наети – по този начин и единия, и другия вършат полезни за обществото неща.

Става въпрос и за предоставяне на излишни ресурси и суровини. Ние ще се опитаме този бизнес да бъде отново самоорганизиран , защото пак казвам, българският бизнес не е видял много хубави неща от държавата си.

Колкото и да се самоорганизирате и да сте мобилизирани в криза, няма как да останете без гърба на държавата, а държавата е доста задлъжняла към бизнеса, бави плащания, това се отразява.

Вчера финансовият министър каза, че принципно няма забавяния, но представителите на строителната камара казаха, че неразплатените стойности са 1,6 млрд лв.

Горанов предложи нещо, което на мен ми се струва прагматично – телефон в министерството на финансите, на който всеки предприемач, ако има взаимоотношения с държавата като възложител, може да се обади и да получи информация колко му е забавено плащането, до кога и на какво основание, или най-малкото да ускори процеса на получаване на тези възнаграждения, които са честно спечелени.

Накрая, в чисто човешко качество, не сме виждали такова нещо, изправени сме пред много голямо изпитание, как да се справим?

В такива времена на изпитания се виждат добродетелите. Във времената на благоденствие се виждат недостатъците и пороците. Аз смятам, че всеки има различен разказ в човешки план за това, което се случва.

Има хора, които са разделени принудително, има хора, които сега се учат да са разделени, има хора, които не могат да видят родителите си, и не защото са непризнателни синове и дъщери, даже говоря за моята собствена майка, защото трябва да пазим нея – ние си го налагаме.

Никога не ми се е случвало това нещо - 3 пъти на ден да зареждам телефона си – той стана част от биологията ми. Така че повече вяра в себе си, витамини, и спазвайте наистина, много са рестриктивните, но в крайна сметка животосъхраняващи изисквания на специалното положение.  

Всичко най-актуално по темата за коронавируса ТУК

За повече новини ни последвайте в страниците ни във Фейсбук и в Туитър

Абонирайте се и за канала ни в YouTube