Тандемът Александър Михайлов и Александър Китов е от малкото общи номинации в проекта "40 до 40". Единият е завършил Политически науки в Берлин, а другият - Дигитални медии в Бремен.

И двамата са живели около осем години в Германия и взаимстват идеята за проекта си betahaus | sofia от там, като го превръщат в успешна платформа за развитие на предприемаческата среда у нас през последните две години. betahaus | sofia е първото по рода си работно пространство за професионалисти на свободна практика (фрийленсъри) и млади предприемачи, което е известно под името coworking space или място за работещи, които си взаимодействат.



betahaus | sofia е социална среда със собствена атмосфера, която насърчава креативното мислене и предприемачеството. Пространството е за хората, които упражняват творчески професии и класически изкуства, но и изкуства, които добавят стойност - като архитектура, фотография, IT сектора, мултимедията, реклама и PR, разработка на видеоигри.

Каква е тайната съставка, която превръща betahaus в успешен проект, предстои ли създаване на ново пространство и как да променим клишетата за България? За това е следващият разговор с Александър Михайлов в Следобедният блок на Дарик.



Представяме Александър Михайлов. Знам, че твоят партньор се казва Александър Китов. Защо той не е сега с теб?

Александър Михайлов: Винаги сме заедно, но в момента много пътува. Заради това не можахме да се координираме.

Преди две години ти и твоят партньор създадохте betahaus | sofia.

Александър Михайлов: Стартирахме инициативата преди малко повече от година и половина. Инициативата я движим от по-отдавна.

Как се наричате един друг? Колеги, приятели или използвате друг термин?

Александър Михайлов: Наричаме се повече приятели. Същността на нашата работа е далеч от корпоративните модели. Наричаме се предимно Михайлов и Китов.

На кого беше най-трудно да обясните какво е betahaus?

Александър Михайлов: На българската публика беше трудно да се обясни. Трудностите бяха свързани с това, че се налага нов модел на мислене и работа. Едно от големите предизвикателства беше да се пречупи съзнанието на човека и той да споделя.

Как се възприе вашата западна, революционна и чуждестранна идея?

Александър Михайлов: Възприе се добре. Вече година и половина след откриването можем да се похвалим, че къщата е пълна. 70 души на ден си работят на това място. Те са част от млади, стартиращи компании. Събитията, които организираме, за без брой. За 2013 сме организирали близо 250 и потокът от хора е бил около 10 000 души.

Коя е следващата стъпка в развитието?

Александър Михайлов: Най-логично е да следва  разрастване. Работим по този въпрос, но не всичко зависи от нас. Все още обмисляме дали ще бъде betahaus 2 или ще бъде нова къща. Много вероятно е да има втора къща. Ще бъде в района на София. Нашата цел е да пропагандираме този тип работа.

С какво бяха свързани най-големите ви страхове преди да стартирате този проект?

Александър Михайлов: Имаше много страхове. Ние бяхме откъснати от случващото се в България, защото бяхме прекарали осем години  в Германия. Такъв тип хора има навсякъде по света и не искаме предразсъдъци да ни спират. Големи препятствия бяха намирането на локация и договарянето с медии. Друго голямо предизвикателство беше набирането на средства.

Как рекламирате betahaus | sofia?

Александър Михайлов: Рекламираме го онлайн или от уста на уста. Инициативи като на Дарик ни помагат да популяризираме нашата дейност. Чувстваме се поласкани от тази инициатива. Радваме се, че сме част от проекта, защото е хубаво добрите примери да изпъкват.

Една от формулировките беше, че Дарик търси новите лидери на България. Как приемаш тази роля?

Александър Михайлов: Не е нещо, което да ме кара да се чувствам специален. Има добри примери и е хубаво да се показват.

Разказваш ли на приятели и колеги от Германия какво се случва тук? Как реагират те?

Александър Михайлов: Не само, че разказвам, но и германски медии се обръщат към нас. Хората реагират много позитивно. Образът на България е свързан с клишета като бедни и мръсни. Това не е редно и се радвам, че има примери, които показват обратното.

С какви клишета успя да се пребориш, докато живя в Германия?

Александър Михайлов: В началото беше трудно, защото имаше специално отношение към българина. Като се чуеше, че си от България, хората се отдръпваха. Бяха подозрителни и мнителни. Особено в периода, в който човек не владее добре езика, е още по-трудно да наложи обратното мнение. Но ние с Китов показахме, че българите могат да бъдат симпатични и работливи, с него оставихме добро впечатление у нашите приятели и познати.

Усещате ли, че го правите вдъхновяващо? Не сте ли се замисляли, че вашата идея може да привлече последователи или да предизвика конкуренция?

Александър Михайлов: Конкуренцията е много вдъхновяваща. Светва ти една лампичка и си казваш, че не сте единствените, които правят нещо интересно и различно.

Лудост ли е вашата идея?

Александър Михайлов: Лудост е. Но без тази лудост животът не е интересен.

Каква беше лудостта с betahaus, когато стартира в Берлин?

Александър Михайлов: Всичко започна от работата ми в неправителствена организация. Лудостта беше, че с колегите ми искахме, като свърши това лудо време на университетските години, да си продължим точно този тип на неформални отношения, на работа в творческа и иновативна среда. Лудостта беше да запазим екшъна на университета и неговия уют. С амбицията да сме успешни във всяко начинание и да определяме нашето развитие.

На какво се дължи това, че сте по-иновативни и отворени към света? Кое ви  е провокирало да изградите този начин на живот и това отношение?

Александър Михайлов: Много фактори имат значение. Възпитание от ранна детска възраст е ключов фактор. Благодарен съм на родителите си, които са ми  давали възможност да пробвам всичко, което ми е било интересно. Хубаво е любопитството да бъде стимулирано у децата. Друг важен фактор е пътуването. Човек да излезе извън рамките на своя малък свят и да види, че има много различни подходи. Спомням си, че родителите са ме водили на Берлинската стена още 1990 година. Образованието също има значение. Другото е личностна черта - човек да може да излезе извън комфортната си зона и да започне нещо, което не е сигурно.

Родителите ти сигурно са горди. Казват ли често това? Месят ли се и дават ли ти съвети?

Александър Михайлов: Вече не се месят. Преди са се месили и са ми давали съвети, но никога не са взимали кардинални решения за моя сметка. Винаги са ми давали свобода и аз съм я ценил.

Как възприемаш границата 40 до 40? На колко години си в момента?

Александър Михайлов: На 29. Инициативата е добра. Хубаво е тези инициативи да излязат наяве. Колкото повече такива проекти има, толкова по-добре. Много би била интересна една класация 20 до 20. Нашата генерация по някакъв начин се установява, но бъдещето е в тези, които в момента са между 16 и 20. Крехко е, но и там има страхотни примери, които е хубаво да излязат наяве.