Всяко дете има в себе си естествено любопитство към нещата, които го заобикалят. Учителят може да помогне това любопитство да се комбинира със знание и да се превърне в любознателност. В това е убедена Диди Михнева, бивш журналист от екипа на Дарик в града на тепетата, сега преподавател по английски, корейски и български език. В Южна Корея, където минават 7 години от живота й, присъства на обучителни семинари за учители, акцентът, който й прави най-силно впечатление, е любовта към децата.
Работата с деца не е просто изпълнение на задължения, а мисъл и грижа за тях. В детския мозък едно малко пререкание с родителите или приятелите може да остави дълбока следа и да се превърне в емоционален проблем, който изгражда стени по пътя на знанието, убедена е Михнева.
По думите й, няколко са начините преподавателят да успее в комуникацията си и в отношенията си с учениците.
Първият е чрез игра, защото почти всеки материал или част от него може да се премине през игрови и/или състезателни модели, които ангажират естествената склонност на децата към забавление. Така децата научават, че знанието може да бъде и забавно, а не просто монотонно четене, седене на чина и внимаване в думите на учителя, обясни Диди Михнева.
Разказването на истории от страна на учителя, базирани на личен опит, помага на децата да разберат, че знанието не е просто думи в учебника, а има практически израз в живота. Тогава мотивацията им се променя, категорична е тя.
Много важно е след добре свършена работа в клас или домашно да се благодари лично на учениците, защото това създава съвсем различна конфигурация на отношенията. Всеки човек иска да бъде уважаван за усилията, които полага. При децата чувството за справедливост е много силно развито и когато усилията им са признати и уважени, те се ангажират да повторят процеса, за да изпитат това чувство отново. И обратно, ако имаме немарливост, писане на домашни през пръсти и т.н.- учителят трябва да обясни, че това действие също има последствия – повече домашни, повтаряне на материал, повече време за учене и по-малко за игри.
Аз лично давам пример с банките и плащането на кредит. Когато не плащаш навреме, сумата по кредита се увеличава и на следващия месец даваш повече пари, разказа още в ефира на Дарик Пловдив Диди Михнева.
Организирането на времето е от изключителна важност за оптимизиране на ученето, счита още тя. Децата знаят елементарната математика на своето ежедневие. Когато им се обясни, че има начин времето да работи за тях, стига да са концентрирани, те решават да проверят и всъщност разбират, че учителят им говори ИСТИНАТА. Тази истина обаче трябва да е доказуема – ученикът да може да я провери в практиката.
Например, моя ученичка имаше за домашно да ми праща записани звукови файлове на текстове, които чете. Пропусна един ден и имаше лихва – да направи и двата текста за следващия ден. След като ги получих, аз й благодарих за положените усилия. Обясних й, че ако чете 5 пъти текстовете и ми ги изпраща, това ще й отнеме не повече от 20 минути на ден. Помолих я да ми подарява тези 20 минути от деня си, ей така, от сърце, разказа преподавателят по английски, корейски и български език
Децата са любопитни по природа и винаги изследват, много е важно децата се чувстват комфортно на мястото, в което идват да учат. Външната среда не е определяща, но създава приятна емоция и спокойствие, което работи в полза на децата. Усмихнат учител, приятна гледка от прозореца, слънчево помещение – всичко това подсъзнателно помага на ученика да се чувства добре, са още от принципите на Диди Михнева.
Защото деца, които ходят с желание на уроци си тръгват с усмивка от същите тези уроци и когато се приберат вкъщи, техните родители ги виждат щастливи. При щастливи и учещи с желание деца родителите са спокойни и по-уверени, че се справят като такива.
Откриване на мотивацията е може би най-важното. Това е едно от първите неща, които изяснявам с моите ученици. Понякога има мотивация – интерес, поправка на оценки и др. Понякога ученикът не харесва предмета и тогава в процеса на работа учителят трябва да потърси други мотиватори, с които да го ангажира. Тук има и малко психологическа работа, говорене с ученика честно и откровено и търсене на опорни точки, на които да се изгради нова мотивация – може да е игрите в клас, личността на учителя, забавни истории, шеги и т.н., убедена е още тя.
Учениците в Корея са изцяло ангажирани в училище и извънкласни занимания. Школите работят до 10 вечерта, а понякога и до по-късно, макар това отскоро да е забранено от властите. Образованието е издигнато в култ, учителят е методът, който позволява на децата да достигнат максимум в оценките, а това дава гаранция за успех в една свръх конкурентна 50-милионна държава, каквато е Корея. Затова учителят е много уважаван от цялото общество. Същевременно майките са изключително отдадени на образованието на децата си, четат много за различни образователни методи и системи и нерядко се месят в методиката на преподаване.
Учениците започват училище в 8 и приключват около 14-16 часа, в зависимост от възрастта. След това са наред различните школи и образователни курсове и така до 20-22 часа. Следва писане на домашни, при средношколците често до 2-3 през нощта. И така цяла седмица. Събота и неделя са посветени на домашните и някое семейно забавление. Добрият ученик има прецизен план за учене, който работи добре за него и неговия график. Често майките участват активно в изготвянето на този график, като целта е детето да свикне да разпределя времето си правилно.
Корея е технологична нация и дори бебетата ползват таблети. Децата не могат да ползват телефони в училище и затова компенсират във всяка свободна минута след това. Силно развит е интернет-тормозът, макар аз лично да не съм била свидетел на такова нещо. Много родители използват смарт телефона като разменна монета за свършена работа. Ако децата слушат, за Коледа получават по-нов модел. Когато има спад в оценките – телефонът се взема до второ нареждане.
Оценяването в училище е почти изцяло ориентирано към тестове. Затова учениците наизустяват почти целия материал и ходят на извънкласни занимания за допълнителни примерни тестове, където да свикнат с тях. Това затруднява изграждането на логическа връзка между преподавания материал и децата често забравят почти всичко от уроците, след като са държали тестове по тях.
В тази обстановка тя преподава английски език на ученици от основен, среден и горен курс и допълва, че за нея като преподавател е голямо предизвикателство да разчупи черупките им и да предизвика интерес към различни теми, да провокира ангажираност, правене на избор, вземане на решения и носене на отговорност.
Още за предизвикателствата пред детското образование, за модерните образователни практики и психология на учебния процес, чуйте в интервюто на Искра Койчева с Деляна Михнева.
