Силните послания в “Телефонът” с огромна доза чувство за хумор ни напомнят за пропуснатите възможности докато водим безмислени разговори по съвременните средства за комуникация.

За пръв път тази опера е поставена в театър „Heckscher“, в Ню-Йорк, през февруари 1947 година. Режисьорката д-р Аделаида Якимова- Фурнаджиева поставя за първи път „Телефонът“ преди  19 г. в Националната музикална академия Панчо Владигеров. В Русе е поставена от Симеон Симеонов през 2007 г.

Това е спектакъл – театър на абсурда. Дали е опера? Формата е много странна. Целият спектакъл е 25 минути. Формата избрана от режисьора  е по-скоро пърформанс, а солистите Нели Петкова и Теодор Петков пеят на български и то  на сленг, и истински се забавляват.


За декор предизвикателно са използвани “безсмислените рекламни брошури“ на големите търговски вериги като вид протест срещу изсичане на дървета за подобни реклами. Целият спектакъл решен като „dramma per musica“ (драма за музика) и театър на абсурда е изпълнен с алегории – от декорите, през костюмите и действието. Изключителни съмишленици в замисъла на режисьора са солистите Нели Петкова и Теодор Петков, свързани в романтичен дует. На рояла  в ролята на телефона ще чуем пианистката  Божена Петрова.

Посланието, което артистите искат да внушат, е на две нива – отгоре е много хубаво, смешно и забавно, но „бръкнеш ли по-дълбоко“ виждаш, че „мишката е изяла книжката, че не се гледаме в очите, а общуваме по телефона и че двама може да живеят заедно, но да са от различни светове“.

Представлението е изключително забавно, изпълнено с много смях, но и едно намигване към младите хора, пристрастени към телефоните, които ще припознаят себе си в съвременното ежедневие. Възрастните ще изпитат вероятно носталгия към телефоните с шайби, но ще оценят по достойнство сатирата в оперния пърформанс.

Билети на каса Опера и на
www.ruseopera.com