Човек на мисълта, водач, който чертаеше пътя не само на учените, но и на България като цяло, един от високите върхове на висока планина. Така определиха акад. Благовест Сендов част от хората, дошли да се сбогуват с него. Поклонението пред големия учен и общественик беше в сградата на парламента на пл. „Княз Александър I“ и събра стотици негови приятели и последователи. Мариана Корчакова беше там.

Доц. Елена Върбанова от Техническия университет в София познавала акад. Сендов от времето, когато е студентка. Научната й дейност я отвежла в Кобе и Токио когато той я поканил в българското посолство.

"И аз отидох, имахме много продължителен дълбок философски разговор. Той слезе от кабинета си, беше вълнуващо... Акад. Сендов за своите ученици е един от високите върхове на една много висока планина. Той беше олицетворение на една максима, казана от Айнщайн, според която, ако вие напредвате в знанието, но изоставате в нравствеността, значи вървите назад, а не напред. Той беше високо нравствен човек, учител с голямо У."

Христо Цветанов сподели една фраза на Благовест Сендов – всичко може, но не всеки може. Определи го като човек на мисълта и припомни, че тогите в Софийския университет са въведени от него:

"Били са възмутени партийните ръководители на университета. Точно в този момент обаче на един изтъкнат съвестки учен дават "Доктор хонорис кауза" и ректорът е бил в тога. След това Тодор Живков приема този учен, а ученият изказал възторга си от това, че има тоги. От този момент никой не е възразил срещу това нещо."

Ръководителят на създадената от Сендов катедра „Числени методи и алгоритми“ в Софийския университет Гено Николов е възпитаник на акад. Борислав Боянов, който на свой ред се гордеел, че е ученик на акад. Сендов.

Цветан Остромски от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН припомни за приноса на Благовест Сендов към популяризиране на делото на създателя на първия компютър Джон Атанасов.

"Те си общуваха, срещнаха се няколко пъти, той го убеди да дойде в България. По този начин се създаде имидж и на нашата страна".

По думите му акад. Сендов е човек с мисия, която изпълнявал до последните дни на живота си.

"Последно аз го видях миналата седмица, беше в института, за да свърши някаква работа. До последно гонеше да изпълни каквото може в този живот".