„На нашата география - чалгата е завзела Сърбия, Турция, България, част от Гърция, по всяка вероятност и Румъния, същевременно обаче това делене тук, помежду ни, в нашите си общества на западни и източни хора, си остава. Обаче някой може да прескача и в едното, и в другото. Т. е. може да прескача от време на време в западно общество по вкусови качество, от време на време – в източно.” Това каза с предаването „Стълбището” на Дарик радио историкът проф. Веселин Методиев. Затова, по думите му, не е много лесно да се типологизира, даже е твърде рисковано. Защото хората, които се радват и танцуват в тия клубове, сигурно слушат и друга музика.
Медиите ли са виновни?
На въпрос имат ли медиите вина, че в някакъв отрязък на посткомунистическото развитие на страната, излъчваха целенасочено, с рейтингова цел, в прайм тайма такава музика, професорът отговори, че това е търговска работа, медиите са били принудени, защото е свързано с приходи. И това се смята по друг начин, не през вкусови качества, а през търговски изисквания, за да можеш да реализираш по-голям бюджет, повече приходи. Според него тези вкусове са вървели вътре в хората, не медиите са им ги наложили. Затова е много сложно. Може би част от харесващите тази музика слушат и цигулка, и китара, поясни той.
Запитан дали днес гордостта ни се обижда повече от атаките срещу вкуса ни, отколкото от атаките срещу мненията, които изказваме, професорът отговори, че това зависи от хората. Някои са по-горделиви и по-претенциозни.
Бетовен ли възпитава или чалгата?
„За да можеш да слушаш Бетовен, трябва да си се научил. Това е обучение във вкусови умения. Ти като си се научил, не можеш да търпиш някой, който не може да слуша и една минута Бетовен и си казваш: „Той е глупак”, което в някаква степен е вярно. Обаче въпросният човек може би не е имал шанса, не е попаднал в среда. Рядко класическата музика те грабва от първото слушане”, заяви той. И добави, че тази музика е по-сложна. Затова тя възпитава по-добър вкус, защото те кара да я почувстваш и да се замисляш по-дълбоко.
Възпитанието на вкуса дава шанс на хората да станат повече човеци, посочи още проф. Веселин Методиев, защото добрият вкус в музиката, в изобразителното изкуство или в артистичните форми, прави хората по-замислени, по-дълбоки, по-човечни и това ражда добродетели, от които всички имат нужда. Той добави обаче, че добрият вкус не е нещо, което веднъж придобиваш и край, за него трябва да се грижиш непрекъснато.
По темата за една от най-популярните конспирации в световен план, свързани с вкуса, а именно, че опростачването на избирателя е целенасочено, проф. Методиев каза, че това е конспиративна версия и както всяка конспиративна версия, не е вярна.
Свят в заможност
Опростачването е различен процес от това, че някъде някой е създал модел и той е започнал да се мултиплицира, измисли са му големи комуникационни канали и по тях се е пуснало всичко”, добави той и определи това като „щуротии”. Според него големите промени в обществото, първо на материално равнище (днес хората са най-богати откакто има хора на Земята), това е свят на заможност и второ – технологичният свят, който е абсолютно непознат. И в тези среди – на висока материалност и висока технология, където всичко е постижимо и може да се пипне, могат да настъпят такива промени и те настъпват. Нямаш спирачка към нищо.
Вкусът е и спирачка, категоричен е проф. Веселин Методиев – да не си позволяваш да вършиш нещо, защото ще те е срам, че слушаш такава музика, а вършиш това нещо, това е вътрешен срам.
Слушайте и гледайте целия разговор с проф. Веселин Методиев в прикачените файлове.
