Представител на академичните среди и ярък автор, който със своите монументални стенописи е оставил творческият си подпис върху много обекти по света. От Япония до САЩ, името на проф. Олег Гочев се свързва със стенописи, мозайки и витражи, вдъхващи живот и послания в хармония с архитектурната среда. Те променят облика на пространства, въздействат и събарят стереотипи, така че красивото пробива като лъч светлина в бетонни здания. Живописта има специално място в неговото творчество.

След стотици изложби, десетки от тях самостоятелни, и смели проекти като този в Питсбъргския университет, където е бил преподавател, както и монументалната фасадна творба от близо 100 кв.м. в Мексико сити, през последните години проф. Гочев се е посветил на монументални, колективни стенописи, които реализира със студенти.

В навечерието на поредната му самостоятелна изложба, посветена на 70-годишнината му в пловдивската галерия „Възраждане“, в работа по няколко мащабни проекта и въпреки подготовката за още една самостоятелна изложба в Българския културен институт в Будапеща, проф. Гочев се оказва потопен в тихата хармония на Созопол. Причината: „Няма как да откажа покана за пленер на Ангелина Недин.

Познаваме се отдавна. Тя е прекрасен човек, красива, образована и изключително талантлива художничка. Радвам се, че със съпруга й правят този пленер успешно. Идея, която тя ми беше споделила преди години, след като заедно участвахме в подобен формат“, споделя проф. Олег Гочев.

За седмица динамиката на професионалния му живот прави пауза за да се впусне във вълнуващата творческа среща с приятели, с непознати художници, с автори от Изтока и колеги, които също като него променят към по-добро средата, в която се намират. Всичко това се случва в любимия му Черноморски град, където от 8 до 15 септември се случва IX издание на пленера "Созопол" на фондация "Отражения".

„Всяко лято съм в тук. Тръгнах си от Созопол в края на август и сега отново се връщам. Независимо, колко изложби съм правил и в колко подобни събития съм участвал – винаги има предизвикателство. Пленерът е специфична практика в живописта, рисува се по натура под открито небе. Интересно е. За жалост аз като стенописец работя по-бавно и за мен кратките срокове – само за седмица да направиш две картини, носи известна трудност. Това е вълнуващо и ми харесва“.

Проф. Гочев вече е избрал своето интимно пространство от Созопол за темата на пленера.

„Вие ме попитахте, как един стенописец, монументалист прави връзка с кавалетни форми като морски пейзаж. За мен е най-важна връзката на творбата с архитектурната среда и думата, която прави тази връзка с темата на пленера е архитектурата на Созопол. Чувствам я много близка, защото идвам тук още от дете. Тя одухотворена, топла, специфична. Впечатлява ме в къщите материала и метода, който тук замества мазилката – малките дъсчици, с които са облицовани. Те с времето получават една уникална патина с жив и много сложен цвят. Другото са прозорците им с чудни капаци“, разказва художникът.

За сериозната си творческа биография, Олег Гочев е бил на малко пленери. По думите му, не повече от десетина, предимно в чужбина. За него това не е време, в което да се отдаде на почивка. "Живописта има специално място в моето творчество и се отнасям към работата си по време на пленера изключително сериозно", допълва проф. Гочев.

Той не е привърженик на влиянието от други творци. Държи всичко, което прави да е изцяло негово преди да постави подпис върху творбата. Интересна му е срещата с новите автори, част от тях негови колеги от академичните среди в Турция, както и срещите с грузинските творци.

„Най-интересната част от пленера е събирането ни заедно. Ние всички сме индивидуалисти, често рисуваме затворени в ателието, в усамотение, вглъбени. А на пленер общуваш. Същевременно никой не знае какво точно правят другите. Тук има мои бивши студенти и докторанти, има приятели. Също и автори, които виждам за първи път, а те за първи път виждат България и тези културни различия обогатяват. Например, колегите от Турция, чрез каталозите, които показаха и ни подариха видях с изненада, колко сериозно място заемат жените в изкуството там и смелостта в съвременните тематики", разказва още художникът.   

За него не е трудност преминаването от монументални проекти към по-интимни пейзажи. „Това са две съвсем различни неща, които не се конкурират. Големите проекти са тежки, налага се да се съобразяваш с много условия и хора. Удоволствието в живописта е връзката ти с четката и платното, без съобразяване с нищо друго – чувстваш се свободен“.

За взаимодействието между различните автори, усещането за Созопол и пленерите, чуйте повече от проф. Олег Гочев в звуковия файл: