Политологът проф. Огнян Минчев бе специален гост в „Денят на Дарик“, където заяви, че възходът на Румен Радев бележи нов етап с висока концентрация на власт и вероятни мащабни кадрови промени, представяни като демонтаж на модела „Борисов-Пеевски“, но без гаранция за реално премахване на олигархичното влияние. Според него подкрепата за Радев е резултат от популистка вълна с риск от бързо разочарование, а бъдещото управление може да се сблъска със сериозни вътрешни и външнополитически предизвикателства, включително възможно пренасочване към по-прагматична политика спрямо Русия и ЕС.

„Победата на Румен Радев и на неговата партия с подобна разлика, в сравнение с другите политически сили, които влизат в парламента, очевидно показва, че идва нова политическа конфигурация, в която досегашните политически актьори, които доминираха политическата сцена, ще бъдат в опозиция и то в опозиция, която ще бъде много трудна предвид  тяхното собствено политическо наследство.“

„Ще има опит през тази концентрирана власт да се наложи един по-силен и по-тежък контрол върху българското общество от страна на българската държава. Нека да не забравяме, че подобна концентрация на власт в България не е имало повече от четвърт век. И от тази гледна точка е много важно за какво ще бъде използвана тази концентрация. Пожелателните изявления от типа на това, че ще се разгради модела Борисов-Пеевски , разбира се, този модел е събрал достатъчно негативни овации, за да може да бъде ползван като пример за това какво не трябва да бъде. Но какво ще дойде на мястото на този модел и в каква степен той ще бъде разграден и в каква посока? Първото нещо, което трябва да очакваме от новата власт е много мащабна кадрова чистка.“

„Ако трябва да бъде дадена оценка на партията „Прогресивна България“, за мен това е организиран опит на политическите и икономически среди, които често обобщаваме под понятието олигархия или комбинация от икономически и политически елити, за които управлението на ГЕРБ във функционално сътрудничество с Пеевски и с ДПС не беше повече поносимо, поради обстоятелството, че това управление се делегитимира в доста голяма степен, да не кажа в решаваща степен, както по отношение на нашите партньори в Брюксел, във Вашингтон и в другите столици на нашите партньори, така и по отношение най-вече на българското обществено мнение, което и на тези избори показа, че все по-ограничена общност от хора е склонна да подкрепи тези политици и тяхното политическо наследство.“

„“Прогресивна България“ не е някаква революционна вълна, идваща отдолу - това е един политически технологичен проект, който е изграден върху очакването, върху разумното и напълно обосновано очакване, че на хората им е дошло до гуша от досегашното политическо статукво и ако те имат алтернатива, която им се предложи, те ще изберат тази алтернатива само и само да се отърват от статуквото. Оттук нататък вече започва разговорът за това какви са зависимостите на Радев и на неговата партия, кои основни ключови икономически и социално-групови интереси в страната застават зад него, защо застават, кои от тези идеи негови и възгледи, които сме чували той да развива в своите публични изявления като президент, ще бъдат акцентирани, в каква степен ще бъдат проблематизирани отношенията между България и Европейския съюз, каква ще бъде степента на сближаване с Русия и за сметка на какво, по какъв начин България ще се пласира като външна политика в нелеките трансатлантически отношения в епохата на Доналд Тръмп.“

„Нека да не забравяме, че това, което издигна Радев на гребена на вълната, е типичната за България циклична популистка вълна. Тогава българинът е един много търпелив човек като гражданин. Не само като гражданин, но като гражданин е много търпелив. Той търпи, търпи, търпи и в един момент, така да се каже, избухва. Той избухна през 2001 година, тъй като направи оценка, че реформите на Костов са му прекалено тежки. И освен това са комбинирани с една очевидна корупция на тази синя администрация, която се събра около неговото правителство. И замени Костов с Царя. Шест месеца по-късно Царят вече не беше политически феномен. Той просветна като фойерверк в политическия небосклон и много скоро, броени месеци след това, угасна този фойерверк. Следващият популистки цикъл бе 2009 година с Бойко Борисов, който си спомняме, че изгря на базата на твърда категорична опозиция и противопоставяне на практиките на Тройната коалиция.“

„Ако имаме предвид начина, по който под патронажа на Радев беше сключен един договор като „Боташ“, очевидно е, че тук имаме не просто сериозна политическа грешка направена от него, защото той е начело на служебните правителства като политическа фигура, но освен политическа грешка имаме очевидно и определена склонност да се подценяват определени аспекти на подобен сложен договор, което по всяка вероятност е получило с убеждаването му от страна на неговите министри или на неговите съветници, че няма проблеми, това е добре, това ще го коригираме и така нататък.“

„Аз съм категорично песимист относно потенциала на Радев като нова политическа платформа, като партия, като проект да се справи с тези олигархични зависимости, защото те навлязоха много дълбоко в тъканта на българската икономика и на политика. Те са зависими от дълбочинни структурни отношения между българските олигархични кръгове и руските олигархични кръгове, особено в сферата на енергетиката, но не само. И от тази гледна точка е необходима мащабна решителност и много сериозни позиции, много сериозна поета отговорност, за да може дори и от части тази олигархична инфраструктура да бъде декомпозирана. Когато говорим за модела Борисов-Пеевски, ние говорим за един конкретен вариант на политическа реализация и на околозаконна реализация на това олигархично влияние и контрол върху държавата.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!