Тясна връзка между кандидатът за кмет, общинските съветници и жителите на Бургас е ключът към ясното очертаване на проблемите и предизвикателствата в Общината и намирането на решения. Това е еталонът за публичност, прозрачност и доверие, с който гражданско обединение „Бургазлии“ с номер 63 в бюлетината, дава своята заявка за участие в местните избори и управлението на общината.

 „Различни са темите, които вълнуват нашите съграждани. Сред тях има много общи неща, много горещи теми, за които можем да намерим решения, но има и индивидуални проблеми –към тях ще се отнесем внимателно към всеки един отделен казус. По време на срещите си с гражданите, аз си записвам въпросите. Моето обещание е, че отново ще ги посетя. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя отново тези хора, ще дам отговор въпросите“, каза в интервю за Дарик  проф. д-р инж. Радостин Долчинков - кандидат за кмет на Бургас, с преференция 106 издигнат от гражданско обединение „Бургазлии“.

Проф. Долчинков е административен директор на Бургаския свободен университет и декан на Центъра по информатика и технически науки. В интервю за Дарик той разкрива формулата за успешно развитие на Бургас: Привличане на инвестиции, които създават едни устойчиви, добре платени работни места- сложна и преди всичко инженерна задача, която обаче може да бъде решена с нови, нетрадиционни идеи от екип от технократи. Един от тях е самият той. А ключовият елемент за прогреса е в образованието. Проф. Долчинков е университетският деятел, стъпил здраво на земята, която му дава сила и енергия да върви по пътя напред.

Проф. Долчинков, издигнат сте от гражданско обединение „Бургазлии“. Разпознаваема личност сте, имате доверието на хората, но тази отговорност е свързана и с очаквания. Разговаряли ли сте вече с гражданите на Бургас какви са неотложните теми, които имат нужда от отговори?

Много уместен въпрос. В програмата на гражданско обединение „Бургазлии“  беше заложено именно колкото се може по-тясна връзка между кандидата за кмет, общинските съветници и гражданите на Бургас. В срещите си чуваме ясно формулирани проблемите на нашите съграждани, а те са много. Хората са уплашени. И трябва отначало да ги спечелиш, за да могат да споделят тези проблеми и да ти се доверят. Аз непрекъснато събирам тези проблеми, обработвам ги и ги систематизирам, за да можем да намерим решения на тях за общината. Аз и моите колеги от общинската листа на гражданското обединение, за да можем да помогнем на тези хора и на Бургас. 

Думата „проблем“ е много популярна. Коя е най-невралгичната, според Вас, точка на Бургас? Ако говорим за центъра, предполагам, че хората в централна градска част имат едни претенции, а в периферията са други.

Да, така е. Не само в централната. Ние вече сме обходили няколко пенсионерски клуба в комплекс „Меден рудник“, в комплекс „Славейков“, в мина „Черно море“, в село Миролюбово... Да, има различни теми, които вълнуват нашите съграждани. Но има и много общи, с които ще се опитаме да подходим не по един и същи начин, а индивидуално - към тези, които се различават.  По време на срещите си записвам въпросите, които вълнуват хората. Моето обещание е, че отново ще ги посетя тези хора. Всички тези парещи теми, ги обсъждаме заедно с колегите си в сдружението. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя отново тези хора, ще дам отговор въпросите. И ще се постарая да бъдат на всички. Дотам, разбира се, докъдето мога да помогна. Обсъждали сме вече и финансово да решим някои проблеми. Така че мислим по тези въпроси, и то сериозно.

Все пак може ли един човек да бъде навсякъде?

Не, не може. Мисля, че всеки ще отговори по този начин. Аз залагам много на екипа, с който работим. Това са много добри специалисти, експерти в своята област. Това ме привлече към тях. Мисля, че с тяхна помощ, с помощта на техните умения, познания и професионализъм, ще успеем да се преборим в това начинание.

Вие сте представител на академичните среди. Това е Вашата професионална визитка, но на мен ми е любопитно – какво не знаят хората за Вас? Кой е Радостин Долчинков? Без титлите, без директорския пост.

Първо, искам да кажа, че всичко това, което говорихме за тези парещи теми, в нашата област, за да могат да се случат нещата, трябва да бъдат привлечени инвестиции. Инвестиции, които създават устойчиви, добре платени работни места. Това е една сложна и преди всичко инженерна задача. Тя може да бъде решена с нови, нетрадиционни идеи с екип от технократи. Един, от които съм аз. А на въпроса Ви, кой съм аз - човек като всички останали. Спортувам много. Бил съм футболист, щангист, боксьор и какъв ли не още, много обичам да ходя по планините. Миналата година за пореден път покорих „Кончето“. Чувствам се в добро здраве и за мен е удоволствие, а не предизвикателство да планинарствам. През лятото плувам в нашето прекрасно море. Обичам много и земеделието. Имам къща. Там отглеждам и зеленчуци, и плодове. И едно от любимите ми неща е да правя лютеница. Отглеждам пипер, домати, патладжан – абсолютно всичко. Даже лютиви чушки. Само преди няколко вечери си правих пукани лютиви чушки в бурканчета, мога да ви кажа, ако искате и рецептата. Но първо ще ви донеса едно бурканче…

А каква е тайната на добрия вкус?

Печка с дърва. Пека си там чушките, патладжана, там си обработвам и доматите. Хубавата лютеница става със съотношение 20 килограма пипер, 10 килограма домати и 5 килограма патладжан. И за да стане още по-вкусна, винаги слагам и мед, това е нещо, което обожавам.

От дигиталния свят към земеделието? Какво Ви дава земята?

Земята е най-важното нещо. Когато се опра до земята, усещам откъде съм тръгнал. Усещам топлината на земята. Винаги съм бил около земята, винаги съм я обичал. Казват, че „едно късче земя са ми дали, аз не мога ли да се справя с него“. След като така се е случило, че аз трябва да отглеждам тази земя, защо трябва да я захвърлям, напротив – трябва да я използвам. Удоволствието е невероятно, когато тръгнете да събирате продуктите, които сте засели. Отглеждаш ги като деца - с грижа, внимание, любов, търпение… Имам също богата овощна градина със  сини сливи, ябълки, круши, дюли и едно прекрасно лозе.

Сега остава да ми кажете, че варите компот и ракия и можете да правите вино…

Като започна от компотите, мога да правя и много хубави сладка. Тънкото нещо в сладката е да се слагат и орехчета – става просто незаменимо. Да, правя ракия и вино. Много хубава сливова ракия си правя – но там също има особености. За да стане ракията по-хубава, винаги слагам вътре и жълт кантарион.

Казвате, че отглеждате зеленчуците като свои деца. Може ли уроците от земята да бъдат приложени в управлението на града?

Всяко едно нещо може да влезе в управлението и то положителните страни. Както обичаш земята, така обичаш и хората. Всеки ден работя с хора. И ако не съм направил едно добро за тях, не мога да заспя. Знаете, при някои го има и обратното – ако не направят някоя мръсотия, не могат да заспят. Но аз съм от тези, първите и искам да ви кажа, че уважението, което виждам в очите на хората още повече ме зарежда да продължавам в своята мисия. Много е приятно, например, когато даваме дипломите в Бургаския свободен университет. Церемонията е много тържествена. Идват родителите и ми благодарят. Когато кажат: „Много Ви благодарим, че го направихте човек“, това ти е напълно достатъчно. Няколко такива приятни думи ти напълват сърцето и те зареждат да продължаваш по-нататък.

Обичате ли тези срещи със студентите?

Не мога да не обичам студентите. Разбира се, че ги обичам. Към всеки подхождам индивидуално. Това е малко по-различното в нашия университет-  като декан, аз съм наложил да има индивидуална работа със студентите. Много е приятно да видиш, първо, че студентът ти вярва, след това е уважението. В университета правим, особено в магистърската степен, много посещения на производствени обекти. Когато приключи тази официална част, ако мога така да я нарека, вечерта сядаме около масата, приказваме си и се усеща доброто настроение, доброто отношение и това е нещо, което те кара да продължаваш по-нататък.

Вие като политик и като представител на академични среди, мислите ли, че хората трябва да се обърнат към земята, за да преоткрият някакви ценности?

Ако имаш земя, не трябва да я захвърляш. Ако нямаш, можеш да се насочиш към нещо друго. Зависи в какво положение си. Нещото, което аз прилагам и в процеса на моето обучение, винаги е студентите да имат уважение към хората, към труда им, винаги да подхождат с доброто, а не с лошото, с разбирането, а не с неразбирането. Те трябва да имат много умения и когато излязат от университета да бъдат конкурентоспособни на своите колеги, които са излезли например от някои известни учебни заведения. Аз мисля, че постигаме това, което сме си поставили като цел.

Вие като политик винаги поставяте образоването на първо място, като основен приоритет за градацията в обществото.

Да, така е, защото аз от 1985 година се занимавам с образование. Тръгнал съм от най-ниското ниво и бавно се катеря нагоре, като един алпинист. Срещам много затруднения, и като среда, и дори като въздух, но в крайна сметка хубавото е, че има хора, които те оценяват, които са повярвали в моите възможности. И в момента заемам такива постове. Образованието е нещо, което наистина е заложено в моята практика, но и не е само това. Залагам много на духовното изграждане на човека. Това е важно, защото ние изгубихме своите традиции, включително и това, което казах за приготвянето на лютеницата. Хубаво е човек да ги помни тези неща, защото като започнеш да правиш една лютеница се събирате хора. Това изгражда един колективизъм. Той е по-важен от индивидуализма. Непрекъснато се опитвам това да го посея в моите студенти. Освен духовността, другото нещо, което много сериозно трябва да се развива е индустрията в нашия град. Защото само с такива инвестиции, с нови предприятия, с нови производства нещата ще се случат. Било то в развитието на съвременните информационни технологии, било то в съвременните технологии в енергийно ефективните и ниско въглеродната енергетика. Ние имаме толкова много слънце, такова хубаво море, че спокойно можем да развиваме един такъв туризъм, може да възродим нашата нация, която да изградим социално, икономически, образователно, културно и духовно. Ако тези нещо вървят успоредно, успехът неминуемо ще дойде.

Колко студенти са минали през Вас през годините?

Много са. Аз не ги броя, но помня всички.

Насърчавате ли ги да имат предприемачески дух?

Разбира се. Това е много важно нещо, това е част от тяхната професия. Трябва това нещо да съществува. Нека хората да се образоват, защото промяната можем да я направим само с образовани хора, а не с хора, които не вникват в нещата. Това е моята мис