„България от близо 60 години е въвела лечението на хроничната бъбречна недостатъчност с хемодиализа. Тъй като медицинската наука и практика непрекъснато се развива, и методите за диализно лечение на ХБЗ се увеличават. Такъв един метод е хемодиафилтрацията (ХДФ) с която токсините се очистват в по-висока степен“.

Едва 10 – 12 на сто от диализните центровете в страната са въвели съвременния и щадящ пациента метод на онлайн хемодиафилтрация. В такъв смисъл в Югоизточна България диализният център „Ел Масри“ е пионер в използването на този метод, благодарение на който се постига много добро очистване. Това каза в ефира на Дарик, проф. д-р Евгений Възелов. Той е светило в нефрологията, оглавявал е в продължение на години Клиниката по Диализа към Александровска болница, а днес е част от екипа на болница “Ел Масри“, където пациентите могат да разчитат на метода, който им спестява значително медикаментозната терапия.

По думите му, "ахилесовата пета" в съвременния метод вероятно е това, че приложението му изисква по-голяма инвестиция от страна на здравното заведение, тъй като апаратурата, с която се осъществява е с определени изисквания. По високи изисквания и от там цена има и за консумативите – диализатори осигуряващи по-висока ултрафилтрация, диализни линии, по-съвършена апаратура за подготовка на водата, която се използва за процедурата.

От друга страна проф. Възелов, акцентира, че в някои държави хемодиафилтрацията е позната от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато е започнала и употребата на ХДФ.

„Днес в много държави в Европа конвенционалната хемодиализа е по-скоро екзотика. Те са постигнали много високи стойности в процентно отношение на пациенти, които са лекувани с хемодиафилтрация. За съжаление у нас Националната здравноосигурителна каса няма диференцирани цени за хемодиализа и хемодиафилтрация. А самите диализни центрове нямат икономически стимули да лансират този метод. От друга страна, ако се направи калкулация може да се окаже, че ХДФ  в дългосрочен план би могла да се окаже по-евтиния метод в течение на времето, тъй като осигурява по-добър контрол върху очистването и потенциално намалява нуждата от допълнителна терапия с лекарствени средства за лечение на хипертонията, анемията, костната болест. Опитвали сме да търсим диалог по темата с Касата, но без успех до момента“, коментира проф. Възелов.

Според него обаче по-сериозен проблем е отношението на пациентите, страдащи от хронично бъбречно заболяване към лечението

„Диализното лечение не се приема от пациентите като нещо приятно и това е напълно обяснимо, тъй като е свързано с няколкократни ежеседмични процедури продължаващи обичайно четири часа. Имаме пациенти в предиализен стадии, които искам да убедя, че трябва да започнат своевременно лечение. Човешкото тяло в повечето случаи се адаптира добре към бъбречната недостатъчност, поради което симптомите на крайните стадии на ХБЗ се проявяват късно. Доста пациенти идват с усещането на здрави хора, дори и след като вече имат доста сериозни изменения, тоест голямо понижение на бъбречната функция. Това се дължи на факта ,че бъбрека има много големи компенсаторни възможности. Убеждаването на пациентите да започнат диализа е много труден процес. Давам алтернатива – своевременно започване на лечението, а другата е през Спешното отделение в тежко състояние. Не съм убеден, че повечето избират разумната алтернатива“, коментира още водещият специалист.

Той припомни, че допреди около 30 години се е смятало, че най-уязвимите пациенти достигат за лечение до диализните центрове.

„По това време излезе проучване, което анализира преживяемостта на пациенти в ранни стадии и до колко те доживяват до започването на диализа или умират в хода на задълбочаването на бъбречната недостатъчност. Оказа се, че достигналите до диализа не са най-уязвимите, а хора, които бих нарекъл по-скоро „сървайвъри“. Те са преодолели опасността в хода на развитие на бъбречната недостатъчност, да достигнат до летален изход и то най-често от сърдечни усложнения. В това проучване за период от няколко години в напредналите стадии на ХБЗ  значително по-голям е броя на пациентите, които умират от сърдечни компликации, отколкото тези които достигат до диализа. Доказано е, че в хода на бъбречната недостатъчност, пациентите са много уязвими от сърдено съдови усложнения“, каза още проф. Възелов.

Възраст, определени оплаквания – но не и изследвания

Средно, между 12 и 15% от населението в световен мащаб имат някаква степен на хронично бъбречно заболяване. Това е огромна група от 800  - 900 млн. души. Според СЗО хроничното бъбречно заболяване като причина за смъртност скоро ще достигне до 5-то място в общата класация на причините за смърт.

„Това е много притеснително, защото като се има предвид че в топ 5 попадат сърдечно-съдовите заболявания, травматизма, онкологичните заболявания осъзнаваме какво неблагоприятно развитие предизвиква увеличената честота на бъбречните заболявания. Имаме обаче и друга тенденция, която е глобална - застаряването на населението, от което изключение прави само Африка.  Като погледнем статистиката хипертонията обхваща почти 70 на сто от хората над 70 години. Диабетът, който застига до 8% от населението в света е сред основните причини захранващи хроничното бъбречно заболяване. Тенденцията е ясна.  Честота му ще се увеличава значително“, каза още професорът на нефрология.

Той обърна внимание, че е необходимо поне веднъж годишно да се прави изследване на креатининовото ниво и наличието на белтък в урината. Достъпно е, става бързо а и касата в голям процент от пациентите го покрива.

„Пациентите, които идваха планово в Александровка болница за започване на диализа, са много по-малко от пациентите, които ние откривахме в Спешното отделение във вече изразена бъбречна недостатъчност, тъй като понякога тя протича безсимптомно. Проблемът го има навсякъде по света, но при нас моите наблюдения показват, че е по-остър и засяга по-голям процент пациенти.

Бъбрека е много търпелив и работлив орган. Сериозните му проблеми възникват най-вече в следствие на хипертонията и диабета“, алармира специалистът от Диализен център „Ел Масри“.

Цялата тема, чуйте в звуковия файл от проф. д-р Евгений Възелов: