В глобен мащаб електричеството става по-ценно от злато, защото природните ресурси, нужни за производството на акумулатори и батерии намаляват драстично. Цената, която се плаща е  твърде висока - изсичането на екваториалните джунгли в Индонезия, която е основен снабдител. А очакванията до 2040 година са нуждите в глобен мащаб от никел да достигнат 80 милиона тона. В България, например, използването на електромобили и дори лодки на батерии, бележи ръст от 40% за година.

Тези данни представи проф. д-р Милен Балтов в седмичната си рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток, но само за да представи решението на проблема с поглед насочен към минното дело по морското дъно.  

Картина, очертаваща не особено красиво бъдеще за нуждите от минерали и метали в новия електрически свят. Но от 9 юли тази година Международната организация за морското и океанското дъно към ОН взе решение, което може да промени посоката и да задоволи глобалните потребности и то е скрито, дълбоко в хладините на Световния океан.

„Това може да се окаже най-щадящото решение към задоволяване на нарастващия интерес към ключово важните за акумулаторите или по-точно батериите минерали и метали. 9 юли беше паметна дата, защото на този ден Организацията трябваше да се произнесе по въпроса, как да се регулира използването на минерали от дъното на моретата по конкретен казус на компанията ТМС, наета от минидържавата Науру, Южно от Маршалските острови, и правото на определен участък, не много далеч от Хаваи, да ползва територия с големината на половин България. Именно от този участък ще започне извличането на природните ресурси, предимно никел“, разказва проф. д-р Милен Балтов. Той поставя и важният въпрос:

 Кое ще е по-вредно от тук нататък: Да се руши океанското дъно с дълбоководен добив  или да се извлича никел по досегашния метод?

Ясно, че с тази динамика на извличане, запасите могат скоро да се изчерпят. От друга стана във въпросният участък от океанското дъното се съдържат залежи от около 350 млн. тона никел, както и други ценни ресурси на магнезий, кобалт, мед…  А това решава глобален проблем за производствата.

Но как ще се случат нещата?

Процесът ще бъде без човешко участие, а дълбочината е около 1 500 метра.

Очаква се много скоро, може би до дни да стане ясно, че роботите вече разучават и работят по дъното. Звучи много футуристично, но всъщност морските дъна не просто се изследват, а е се експлоатират от дълго време за газ и нефт.

Две ползи прогнозира в ефира на Дарик водещият икономист – спад в цената на никела, спрямо сегашните стойности и нарастване на производството на акумулатори и батерии. Друга полза ще бъде екологичната – защото извличането на металите и минералите от земната повърхност са обвързани с унищожаване на други, жизненоважни за планетата природни дадености.

Може ли България да се окаже печеливша и да открие златото в Черно море и за бъдещето на богатия на ресурси подводен свят, за който вече нокти са наострили китайски и белгийски компании, чуйте повече от проф. д-р Милен Балтов в звуковия файл: