Свръх преработените храни, които заплашват здравето и съвременните учени, които имат задачата да решат как да преодолеем този проблем. Тази тема избра проф. д-р Милен Балтов с рубриката „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток.

До края на 19 век големият проблем с храната е бил съхранението. Преди около 150 години влиза активно консервирането по начин, по който се използва химията и откриването на пастьоризацията, защото се търси отговор на въпроса как да се съхрани храната, а от друга страна как да бъде разнообразна.

„От 1961 до 2021 г. калорийната дажба нараства с 20% и в наше време достига до 3 500 калории на ден, което е повече от достатъчно. България обаче никога не е била зле. Преди преврата от 9 септември 1944 година, например българският селянин е консумирал до 4 000 калории.  Друг е въпросът, че на съвременния човек не му трябват толкова много, защото той изгаря все по-малко. Но за период от 60 години се отчита бум на затлъстяването, процентът на хората с наднормено тегло се утроява“, коментира икономистът и дава отговори, известни от 2009 година.

Преди 15 години д-р Монтейро от Бразилия слага начало на една класификация на храните с четири категории. В първата влизат базовите и непреработени храни. Във втората са  леко преработени, но без добавки. Третата са с по-преработени, но по класическа технология, в която влиза хляба. А последната, убийствена категория, която трябва да бъде обложена със свръх данъци и ограничавана, включва храни, които са съставени от разграждането на хранителни компоненти и след това се изграждат отново за да се получи продуктът – снаксове, газирани напитки и т.н.  Тоест съставя се нов вид храна на друга основа на химичната композиция, с която нашите организми не се познават. Хората, които използват храни от четвърта група, не само че се хранят почти два пъти по-бързо, но и приемат двойно повече калории, а на финал развиват едни от най-значимите заболявания в световен мащаб, разказва проф. Милен Балтов.

Проучванията сочат, че за последните 16 години от ръст в консумацията на храни от четвърта група, най-екстремно се влошава положението в Бразилия, следвани от британците и американците. А най-добре са в Италия. За последните 6 години тя е на първо място в класацията по здраве и дълголетие в света.

Икономистът дава пример с Колумбия - там през 2023 се  налага данък върху свръх преработените храни, благодарение на тази класификация. „Ако българските политици търсят начин да вдигнат данъците бих им препоръчал държавните решения в Колумбия, които поне предпазват населението от свръх заболеваемост, което води до по-малко разходи“, коментира проф. Балтов.

Пътят на храната, причините за лош или добър живот и още интересни подробности по темата, чуйте от проф. Милен Балтов в звуковия файл: