Приключи петата поредна година от подновените археологически проучвания на Никополска крепост. Разкопките са реализирани по инициатива на община Никопол и с финансовата подкрепа на министерство на културата. Проучванията са проведени от екип специалисти на РИМ-Плевен ръководени от Венко Иванов, Владимир Найденов, Тинка Кръстева, Мартин Дяков и Серхан Реджебов (специалист в община Никопол) и научен консултант доц. д-р Деян Рабовянов (НАИМ-БАН, филиал – Велико Търново).
Разкопките са осъществени от работници от град Никопол и доброволци. До сега те бяха основно ученици от Никопол, но за първи път взеха участие и доброволци от Плевен. Това са любителите на история и археология Магдалена Йосифова и Николета Янкова с ръководител TOLI учителя Паула Иванова.
Разкопките през настоящата година бяха фокусирани върху укрепителната система на крепостта. Благодарение на това успя да се хвърли нова светлина върху периодите на изграждане и ремонтиране на фортификационните съоръжения. Същевременно продължи изследването на сгради от османската епоха. В една от тях бе проучено отоплително съоръжение тип кахлена печка.
Интерес провокира и откриването на яма от тракийската епоха, в която бе открита урна и силно корозирало желязно ножче. Обикновено те се срещат в ями с култов характер. Това е първото такова съоръжение, което е проучено по време на археологическите разкопки на крепостта. Урната ще бъде възстановена от специалист на РИМ-Плевен.
Безспорно най-важното откритие на разкопките през настоящия сезон е откриването на старобългарски надпис върху лицето на откритата през 2024 г. кула. Той е от голямо значение не само защото такива находки са рядкост, а заради информацията, която дава. Надписа е направен от човека водил строежа на крепостните съоръжения открити през миналата година. Находката ще бъде укрепена, почистена и напълно разчетена от специалисти. Очаквайте още подробности за това открие.
По време на разкопките през тази година бяха открити многобройни дребни находки като византийски, средновековно български и османски монети, предмети на бита, куршуми, ръчна граната от XVIIв. и гюле, което е поразило крепостта най-вероятно по време на руско-турската война през 1806-1812 г.
Възстановените археологически проучвания на последната столица на Втората българска държава продължават да хвърлят светлина върху неясното ѝ минало. Постепенно започнаха да се изясняват периодите на изграждане и ремонтиране на фортификацията на обекта и бита на неговите обитатели. Никополска крепост е свързана с едни от най-критичните събития в края на Втора българска държава и годините след нейното завладяване от Османската империя. За поредна година археологическите разкопки възстановяват части от тези неясни моменти от българската история и археология.
